Народната вяра тачи на този ден св. Петър, един от петимата братя юнаци, комуто при подялбата на небето и земята се паднали райските ключове. Понеже празникът съвпада с жътвата, през първата половина на деня обикновено се работи. Смята се, че сам св. Петър видял как хората жънат и грабнал сърпа, за да им помага.
В традиционния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. На този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Според традицията жените, които имат починали деца, „принасят в жертва” ранни ябълки – петровки. На Петровден се колят обречени курбани за здраве, правят се сборове, месят се обредни хлябове; устройват се молебени за дъжд и черкуване за дъжд, които завършват с общоселски курбан. Традиционната трапеза за празника включва: прясна пита, баница с масло и сирене, белмъш (кутмач), прясно сирене, петровско пиле или кокошка с джанки, тиквеник.
В Източна България, Добруджа и Родопската област Павльовден се празнува отделно – на следващия ден – 30 юни. Според народното схващане св. Павел не „щял колак, а искал да го тачат”. Известен е още като празник за почитане на огъня. Спазват се редица забрани за домашна работа, целта на които е да предпазят реколтата и имота от пожари. Тъй като земният огън се отъждествява с небесния, на Павльовден е забранено да се пали огън – за да не се увеличава силата на изгарящото лятно слънце.
На 29 православната църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и първопрестолници, и вселенски учители. Празнуват именници: Петър, Петрана, Петя, Камен, Апостол; Павел, Павлин, Павлина, Пoлина (някъде те празнуват на следващия ден – 30 юни) – да са живи и здрави.