Прочетен: 17735 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2009 11:07
Спасовден, Възнесение Господне. Отбелязва се 40 дни след Великден. Това е седмият, последният велик четвъртък. Тачи се строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият, не тъкат; мъжете не орат. В някои райони се извършват обреди за осигуряване на дъжд (Пеперуда, Герман); в Югозападна България се „черкува за дъжд”; в западните българоетнични територии обикалят землището на селото с песни и молят св. Спас за дъжд; в Добруджа изливат вода по поляните и захлупват празните съдове. Вярва се, че ако на Спасовден вали, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
На този ден Господ прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят”. Рано сутринта на този ден гледат с огледало в кладенците, за да видят своите близки починали...
Според народната вяра в нощта срещу Спасовден русалиите (самодивите) кършат връхчетата на цветето росен, смятано за самодивско биле, и се кичат с него, затова са милостиви към хората и ги лекуват. Разпространен е обичаят ходене на росен – вечерта срещу празника болни от различни болести отиват на места, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, вино, хляб, печена кокошка – дарове за русалиите. Престояват там до втори петли, в пълно мълчание, като преди разсъмване също мълчешком се търкалят в росата и напускат мястото или биват отвеждани от близките си без да се обръщат назад. Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, но с мъж, с когото няма кръвна връзка... Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо” и не се възприема като прелюбодеяние.
В Източна България на празника се изпълняват обичаи със сватбена насоченост – момите се хващат на празнично хоро, облечени във взети от млади невести булчински дрехи, вярвайки, че по този начин ще си осигурят омъжване до следващия Спасовден.
Църквата чества възнесение Господне – след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския хълм край Ерусалим и се възнася на небето. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва актът на човешкото спасение.
На този ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасуна, да са живи и здрави!
--------------------------------------------------------
Ascension Day
не се перяло, не се чистело, господ прибирал душите....
смешно!
нищо лично, просто ми призлява от този род простотии
лично имам си една смешна случка...домът ми беше на 3тия етаж, същия този ден се разтопих от упражнения:)... чистих, прах дрешките на бебето, простирах и още безброй дребни къщни работички отхвърлих и надникнах през верандата чувайки гласът на съседката под нас...беше около 11:00часа:)))) хей, какво правиш...и тя: а ти?...работя какво и после ще се разходя в Парка....уаууу, какво работиш бе, днес не се работи нищоооо..я, слез при нас...при вас?!? слез, слез де...и отивам и какво виждам в този ранен ранен час на денят...три , ама много сериозни мацки,мацки - майки! седнали на софрица и пийват и хапват, и бездействат... та ушитье има пукат и некаква си там работа?!?! нееее никаква не и днес :)))))включих се , разбира се от самосебе си ама след дъжда качулка, ех...
казват че като си не знаел и го правиш не било грях, та такива ми ти спомени ми навява този празник и го спазвам...нищо не пипам у дома, релаксирам си от години:)
господ ще ме накаже за дързостта да излагам глупостта си толкова безочливо... така че дишай спокойно, а аз обещавам да не визмам повече отношение
Ти просто си омесил двете неща в невъобразим гювеч, нищо повече.
Много ми допадн, не съм домошарка и в такива дни
най-обичам да си взема кошничката и хайде в планината за билки. Слагам във фурната един голям гювеч всички възможни зеленчуци за сезона, една свинска плешка около кило и половина, пускам я на слаб огън и нямам никакви грижи. Съпругът ми е вечния дежурен по салата и така като се прибера от билкобер, манжата и салатата ме чакат, а цялото кралско войнство е насядало отпред пред къщата, тънещо в догадки дали ще се върна и дали не ме е изяла мечка, глиган и т.н., ама нали чер гологан се не губи, аз се връщам цяла и толкова усмихната и щастлива, че нямат сърце да ми се скарат, а само въздишат с облекчение.