Прочетен: 4941 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2009 16:56
Тази година на първи март е Сирни заговезни (Сирница, Сирни заговелки, Сирни поклади, Прочка, Ората). От Сирница, седем седмици преди Великден, започват Великденските пости. По-младите обикалят роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. Искат прошка, като изричат традиционните думи: “Прощавай, мале, тате...” Отговорът е: “Просто да ти е, Господ да прощава.” На трапезата се слагат: баница със сирене; варени яйца; печено сирене; варено жито; мляко с ориз; бяла халва с ядки. Традиционният обичай за здраве е „хамкане”: с червен конец на тавана се завързва парче бяла халва или твърдо сварено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и най-вече децата се стремят да хванат халвата (яйцето) с уста. След това конецът се пали и по горенето му се гадае за реколтата, добитъка, предстоящи женитби...
Емблематичен за празника е заговезнишкият огън, познат в различни форми. Най-разпространени са големите огньове по високите места около селата, които се палят привечер от ергените (наричат се олелия, вълелига, курници, орада), тъй като се вярва, че дотам, докъдето се вижда огънят, няма да „удря градушка”. Правят се и т.нар. оратници – на пръчки, разцепени в единия край, се привързва слама, запалва се и се въртят в кръг. В Троянско и Тетевенско се палят катранени мехове или кошове със слама, които се вдигат високо по дърветата; в Североизточна България ергените изстрелват с лъкове запалени стрели по покривите на момите с наричания за здраве, плодородие и различни любовни послания. Около огъня се събират малки и големи, прескачат го, вярвайки, че така няма да бъдат хапани от бълхи през лятото, чернят лицата си със сажди и изиграват последното зимно сключено хоро.
Денят след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник, Кукеровден – първият от Великденския пост. Тогава са шествията на кукерите (старци, бабугери, джамали) – мъже, маскирани с кожи, с дървени оръжия, накичени със звънци. Те обикалят къщите, като играят и вдигат всевъзможен шум, представят ритуални „сценки” с еротичен характер и специфични обредни наричания, гонят бездетните жени с голям дървен фалос... На площада извършват ритуално изораване и засяване, също придружено с благопожелания за плодородие (те също са с подчертан еротичен характер), след това търкулват крината и ако тя се обърне с отвора нагоре, вярват, че годината ще е берекетлия. Празникът завършва със символичното убийство на кукерския цар и възкръсването му.
Снимката е от www.bulgarian-folklore.com
За трапезата ви предлагам традиционната заговезнишка халва.
Необходими са около 150 г ориз, 0,5 л вода 130 г масло, 150 г захар, 500 г вода и 150 г захар за сироп.
Оризът се счуква в хаван и заедно с маслото, захарта и водата се слага да ври на не много силен огън, като задължително трябва да се бърка, докато сместа се сгъсти. След това се насипва в намазана с масло тава, изпича се до зачервяване и се залива с приготвения от захарта и водата сироп, докато добре се напои. Реже се на парчета и се сервира студена.
Да ви е сладко!