Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2009 09:03 - За Баба Марта и мартениците
Автор: kulinar Категория: Хоби   
Прочетен: 9202 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 18.03.2009 16:39


 

Когато кан Аспарух повел своите люде на запад, към далечната земя на Дунав-река, за да ги спаси от нашествията на хазарите, неговата любима сестра, останала в старата Велика България (пленена от хагана), му заръчала: като намери свободна страна, ако в нея текат мед и мляко, да й изпрати чист бял конец, а ако там се лее кръв, да й го изпрати, потопен в нея – да знае тя, че брат й води битки с люти врагове... Аспарух не забравил молбата на сестра си. По лястовичка й изпратил един бял конец – знак, че е намерил щастлива земя за людете си, но и един червен конец – за да разбере тя, че с много кръв я е отвоювал. Когато напролет лястовичката се върнала, донесла на кана дар от сестра му – китка цвете, привързана със същите бяло-червени конци. С късчета такива нишки Аспарух закичил войниците и себе си, изричайки: Когато потрябва, тези късчета да се съединят в едно цяло, без начало и без край, а нишката, която ни свързва, да не се прекъсва! Така разказва легендата, записана от Борис Илиев в Лудогорието (При извора на петте пръста, София, 1993, с. 40-42).

 Според друга представа традицията на 1 март да връзваме по китките си усукани бели и червени конци е свързана с тракийския орфизъм и символните цветове на Великата богиня майка (червен – изразяващ раждането и смъртта) и нейния син и съпруг – Слънцето (бял – светлина, вечност, безсмъртие).

Традицията повелява жена да усуква мартеница – именно да усуква, понеже непревъртен конец не е мартеница, а усукването трябва да е наляво. Това е дело на майката или бабата в къщата. В отделни селища бяло-червени конци усукват и момите, като всяка приготвя мартеница за либето си. Към пресуканите конци от вълна или памук някога добавяли още и паричка, желязна халкичка, скилидка сух чесън, синец, някакво мънисто, дряново клонче, черупка от охлюв, косъм от конска опашка... За да предпазват от уроки, от зли очи.

По традиция мартеницата се кичи на определено място. Децата си връзват мартеници по пръстите и китките на ръцете, окачват ги на врата си. Жените ги слагат отпред на пазвата или в косите, като на момите са отляво, а на невестите – отдясно. Ергените (неженените мъже) слагат мартеница на малкия пръст на лявата ръка, а женените мъже я крият в чорапа на десния крак. Някъде мъжете се кичат под пояса или на лакътя, под ръкава на ризата.

Освен хората, с мартеници се закичват и младите домашни животни – по врата, ушите, рогцата, по копитцата или на опашката. По овошките – на клонките или близо до корена. Мартеница се връзва и на хурката, но да бъде с къделя; на мотовилката – на чатала; на становете – по бърдилата... По покривите и стрехите окачвали червени кърпи – да се ветреят, че да се засмее Баба Марта, да има слънце. Оставяли ги там, а и мартениците носели до Младенци (Св. 40 мъченици Севастийски) – 9 март, или до 25 март (Благовещение). От шията ги сваляли, когато видят за първи път лястовица – да е тънка и гиздава шията, като на лястовица. А от плитките (от косата) ги сваляли, когато видят за първи път змия – и вярвали, че плитките ще са дълги като змията. Наред с това на 1 март изнасяли на двора всички дрехи и завивки, изтърсвали ги – да няма бълхи през лятото. А на огъня през този ден не слагали черно котле, за да няма главня по житата.

Тези вярвания са забравени вече и днес можем да ги открием само из записките на етнографите. Не забравяме обаче, дойде ли 1 март, да се накичим с мартеница. Дарявайки с обич и близките си – да им пожелаем здраве и радост: да са бели и червени, весели, засмени! Да са щастливи! А това е най-важно, в това е основният смисъл на празника.

 

На 1 март Православната църква отбелязва деня на света преподобномъченица Евдокия – жена с бляскава красота, голямо богатство и лекомислен, греховен в младостта живот, самарянка по род и по вяра, но която, след като научила за Иисус Христос и Страшния съд, повярвала в Бог, приела Христовите истини и започнала нов живот – според закона Господен. Бог й дал силата да прави чудеса, чрез които, както и чрез строгия живот, който водела, тя обръщала мнозина в пътя на истинската вяра. Заради вярата си тя била посечена с меч в 126 година, по времето на римския император Адриан.

На този ден празнуват именниците: Марта, Мартин, Евдоки, Евдокия. На всички тях – честито!






Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Пролeтта идва, да сe окичим с мартeници)
25.02.2009 18:18
Толкова много e написано за мартeници, но пък сe оказва чe има ощe много да научим за този уникалeн български обичай) Благодаря!
цитирай
2. анонимен - За легендите и обичаите
25.02.2009 21:39
Благодаря за "настройката" за предстоящата Баба Марта. Хубаво е да се събират и публикуват такива интересни и непознати за мнозина легенди. За нравите и обичаите.
цитирай
3. анонимен - За легендите и обичаите
25.02.2009 22:01
Наистина има много,което трябва да научим за обичаите,но най-важното е да не забравим да си сложим мартеници
цитирай
4. анонимен - Диана
26.02.2009 00:36
Ще усуча мартенички, ще знам вече, че се усуква наляво, че освен купешките, е хубаво да отделя време да направя и аз. Ще закича хората, които обичам - ще знам и къде да им вържа мартеничките :)
Бъдете здрави и вие, Кулинар и Ваня, а също и близките ви!
цитирай
5. анонимен - За легендата на Борис Илиев
28.02.2009 15:58
Много ми хареса легендата. Актуална е и днес. Особено днес.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kulinar
Категория: Хоби
Прочетен: 1263545
Постинги: 248
Коментари: 450
Гласове: 5204
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031