Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2013 08:30 - Честита баба Марта
Автор: kulinar Категория: Хоби   
Прочетен: 1963 Коментари: 0 Гласове:
4



Традиционната мартеница се пресуква от бял и червен вълнен  конец.  Смята се, че символните цветове на Великата богиня майка (червен – изразяващ раждането и смъртта) и нейния син и съпруг – Слънцето (бял – светлина, вечност, безсмъртие).

Интересна легенда, записано от Борис Илиев в Лудогорието (При извора на петте пръста, София, 1993, с. 40-42), разказва, че когато кан Аспарух повел своите люде на запад, към далечната земя на Дунав-река, за да ги спаси от нашествията на хазарите, неговата любима сестра, останала в старата Велика България (пленена от хагана), му заръчала: като намери свободна страна, ако в нея текат мед и мляко, да й изпрати чист бял конец, а ако там се лее кръв, да й го изпрати, потопен в нея – да знае тя, че брат й води битки с люти врагове... Аспарух не забравил молбата на сестра си. По лястовичка й изпратил един бял конец – знак, че е намерил щастлива земя за людете си, но и един червен конец – за да разбере тя, че с много кръв я е отвоювал. Когато напролет лястовичката се върнала, донесла на кана дар от сестра му – китка цвете, привързана със същите бяло-червени конци. С късчета такива нишки Аспарух закичил войниците и себе си, изричайки: “Когато потрябва, тези късчета да се съединят в едно цяло, без начало и без край, а нишката, която ни свързва, да не се прекъсва!”

Традицията повелява жена да усуква мартеница – именно да усуква, понеже “непревъртен конец не е мартеница”, а усукването трябва да е наляво. Това е дело на майката или бабата в къщата. В отделни селища бяло-червени конци усукват и момите, като всяка приготвя мартеница за либето си. Към пресуканите конци от вълна или памук някога добавяли още и паричка, желязна халкичка, скилидка сух чесън, синец, някакво мънисто, дряново клонче, черупка от охлюв, косъм от конска опашка... За да предпазват от уроки, от зли очи.

По традиция мартеницата се кичи на определено място. Децата си връзват мартеници по пръстите и китките на ръцете, окачват ги на врата си. Жените ги слагат отпред на пазвата или в косите, като на момите са отляво, а на невестите – отдясно. Ергените (неженените мъже) слагат мартеница на малкия пръст на лявата ръка, а женените мъже я крият в чорапа на десния крак. Някъде мъжете се кичат под пояса или на лакътя, под ръкава на ризата.

Освен хората, с мартеници се закичват и младите домашни животни – по врата, ушите, рогцата, по копитцата или на опашката. По овошките – на клонките или близо до корена. Мартеница се връзва и на хурката, но да бъде с къделя; на мотовилката – на чатала; на становете – по бърдилата... По покривите и стрехите окачвали червени кърпи – да се ветреят, че да се засмее Баба Марта, да има слънце. Оставяли ги там, а и мартениците носели до Младенци (Св. 40 мъченици Севастийски) – 9 март, или до 25 март (Благовещение). От шията ги сваляли, когато видят за първи път лястовица – да е тънка и гиздава шията, като на лястовица. А от плитките (от косата) ги сваляли, когато видят за първи път змия – и вярвали, че плитките ще са дълги като змията. Наред с това на 1 март изнасяли на двора всички дрехи и завивки, изтърсвали ги – да няма бълхи през лятото. А на огъня през този ден не слагали черно котле, за да няма главня по житата.

Тези вярвания са забравени вече и днес можем да ги открием само из записките на етнографите. Не забравяме обаче, дойде ли 1 март, да се накичим с мартеница. Дарявайки с обич и близките си – да им пожелаем здраве и радост: да са бели и червени, весели, засмени!

 
На 1 март Православната църква отбелязва деня на света преподобномъченица Евдокия – жена с бляскава красота, голямо богатство и лекомислен, греховен в младостта живот, самарянка по род и по вяра, но която, след като научила за Иисус Христос и Страшния съд, повярвала в Бог, приела Христовите истини и започнала нов живот – според закона Господен. Бог й дал силата да прави чудеса, чрез които, както и чрез строгия живот, който водела, тя обръщала мнозина в пътя на истинската вяра. Заради вярата си тя била посечена с меч в 126 година, по времето на римския император Адриан.




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kulinar
Категория: Хоби
Прочетен: 983093
Постинги: 248
Коментари: 450
Гласове: 5202
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930