Празнува се на трети февруари – той е последният от Вълчите празници и „затваря” тридневния обреден комплекс. Възприема се като начало на стопанската година, тъй като бележи прехода от зима към пролет. Заедно с трите празника от цикъла се почита за предпазване от вълци, мишки, зайци, къртици и други вредоносни за стопанството животни. Тъй като е непосредствено след Сретение, ден, отбелязващ края на следродилния период на Божията майка, също се празнува от бременни жени и се спазва строго полово табу. На Зимен Симеон ( Летен Симеон се празнува на 1 септември, нарича се Симеон сърп, Симеон орачо, Симеон брульо) се празнува и за здравето на добитъка. Спазва се строго забраната да не се сече и реже, за да не се родят симьосани (белязани, затова Зимен Симеон се нарича още Забележник или Бележник) домашни животни или деца. За да се избегнат лошите последици, ако се наложи да се работи с остри предмети, трябва да се удари три пъти с нож върху желязо или брадвата още сутринта да се забие на дръвника.