В  българския народен календар декември е най-наситеният с празници месец. Началото му е белязано от три празника, образуващи единен ритуален комплекс: Варвара (4.XII), Сава (5.XII) и Никулден (6.XII). Според традиционните представи Варвара и Сава са сестри на св. Никола – във връзка с това са и поговорките: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде”; „Варвара вари, Сава стои, Никола гости гощава”.

 В народните представи Варвара пази от болести – особено от шарка. За да омилостивят баба Шарка (ефимистично наричана „сладка и медена”), жените приготвят традиционни за празника питки, намазани с мед, рачел или разтопена захар; на децата раздават варено жито или царевица, също подсладени с мед. В някои райони за баба Шарка на трапезата се слага медена питка, сол, вода, кърпа и паничка с мед. Забранени са домашните работи – особено варенето на боб и леща, за да не остават белези по лицата на децата от шарката. Вярва се, че на Варвара денят и нощта се изравняват.

Според житието й великомъченица Варвара е живяла през трети век. На 4.XII 306 г., заради християнската си вяра, е посечена по заповед на баща си. Днес мощите й почиват в Киев.