Светецът е покровител на орачите, затова го наричат Симеон орача (Симеон сърп, Симеон орачо, преподобни Симеон Стълпник), на този ден започва стопанската нова година. В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. От прекаденото просо се посипва около къщата; замесват се обредни пити, коли се курбан – петел или кокошка. Преди изгрев слънце, на нивата, орачът вдига високо питата и благославя за плодородие, след това я разчупва – хвърля едно парче на изток, за птиците; с второто захранва воловете; третото заравя в земята, за смока стопан на нивата; четвъртото изяжда. Костите от кокошката се закопават в земята или се хвърлят в течаща вода. На този ден нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието, а портата на дома се оставя отворена, „за да иде берекетя” . Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари.
Православният календар почита паметта на св. Симеон Стълпник, който се усамотява в построена от него каменна кула, подобна на висок стълб, където прекарва остатъка от живота си, затова е наречен Стълпник.
Днес празнуват именниците: Симеон, Симон, Симона, Моньо, Мона. Да са живи и здрави!