Гергьовден (Цветен Георги, Зелен Георги) е денят на св. Георги – покровителят на овчарите и стадата – един от най-големите пролетни празници. Св. Георги винаги е представян като конник, който побеждава змея и освобождава определената за жертва девойка (това е метафора на победата над зимата, злото и „освобождаване” на животворните пролетни води). Гергьовден е граница в скотовъдния календар – народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
На този ден се задоява овцата, която първа се е оагнила през годината. Тя се окичва с венец от зелени клонки, завързани с червен конец, и се дои от млада жена, като на менчето също се привързва китка цветя с червен конец. Първа пие от млякото млада жена, за да се раждат женски агнета. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. В утрото на празника вратите на къщите и стопанските помещения се окичват със свежи зелени клонки: от люляк, бук, разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Смята се, че в нощта срещу празника свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година; а жените, които нямат деца, се търкалят в сутрешната роса, за да заченат. Съществена част от обредните практики са люлеенето на гергьовските люлки; тегленето на кантарите, вързани на зелено дърво, за да се провери дали годината ще е пълна или празна… Момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Характерен обичай е събличането и забраждането на булките: всички млади булки, омъжени през годината, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им, дават им обикновени и ги забраждат с кърпа.
Първото родило се мъжко агне е курбан за празника: то се окичва с венец, на дясното му рогче се залепя свещичка и се запалва преди коленето. В Западна България го носят в църква на свещеника, за “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “четена” в църква сол. В някои райони агнето се коли при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на „чисто място”. В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята. Вярва се, че тази кръв има предпазващ характер и затова с нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата, за да не влизат магии и болести вкъщи. Костите от агнето се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката, за “да тече млякото като вода”. Запазва се само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година.
Честит празник на всички именници: Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, да e живо и здраво името им!
