Тодоровден (Тодорова събота, Тодорица, Конски великден) е посветен на конете, празнува се за предпазване от конската болест “гутуран”. Обредите са свързани с вярването, че св. Тодор се облича в девет кожуха, яхва белия си кон и отива при Бога, за да го моли да изпрати лято. Слиза от коня, забожда маждрака (копието) си в земята и връзва за него коня. Докато е при Бога, там, където е забоден маждракът, вече излиза пара от топлината. Затова Тодоровден се свързва с края на зимата и началото на лятото, а денят започва да расте „колкото пуснат плуг”.
В чест на св. Тодор и за идещото лято, на този ден се прави надбягване, надпрепускане, наречено още кушия или домле. Всеки, който има кон, трябва да участва в надпреварата. Това е всеобщо тържество. Още в ранна утрин жените си мият косите, като във водата пускат вързана с червен конец слама от яслите; после изхвърлят водата на улицата, след конете. Това е предохранителна мярка срещу главоболие и световъртеж, а също така и магическо средство да бъдат косите буйни и хубави като конската опашка. После обкичват конете с венци от здравец и кукуряк. Докато мъжете се стягат за кушията, момите и булките (невестите, които са се омъжили през зимата) пеят песни, предназначени за случая – как “Свети Тодор коня кове, / сред ливади на зелено, / сестрица му клинци дава / низ ръкави копринени...”. В надпрепускането участват най-вече женените млади мъже, рядко ергени.
На този ден се вари царевица и жито, към тях се прибавя леща, боб, семена от коноп и др. и тази смес се дава на конете. Във всяка къща, за конско здраве, се меси обреден хляб – колак (боговица, турта, блага пита) – най-често с формата на конска подкова или конче, върху който се слага скилидки чесън, орехови ядки, сол. От обредния хляб се разнася по съседните къщи, за да могат жените да раждат лесно. В с. Тодьовци, Еленско, на тоя ден пукат бакла за здраве на конете, за да не ловят гутуран, а в Габровско излизат да орат за берекет.
Обредната трапеза е с постни ястия: пита с мая; леща; чорба от гъби. Празнуват именниците: Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Дора, Доротея. Да е живо и здраво името им!
