Атанасовден се нарича още Среди зима – българите вярват, че на този ден се преполовява зимата, затова старите казват: „Атанас дойде и лятото дойде”. Според традиционните представи след Атанасовден започва пролетното затопляне. Много поверия разказват, че св. Атанас, господарят на зимните студове и снегове, съблича зимния си кожух и възседнал червения си (слънчев) кон се изкачва на върха на планината, откъдето се провиква: „Отивай си, зимо, че иде лято!”. Представата за започващото нарастване на деня е свързана със следната  легендата за светеца: на този ден той забожда глава в земята, за да разтопи снеговете и да я затопли. Следствие на този култ към слънцето и огъня  са и традиционните за Странджанския край ритуални обхождания на параклиси и почистване на свещените извори на нестинарите (понякога те са съпровождани с танци върху жарава). За Етрополския край са характерни обредни шествия, на които се палят огньове, посреща се слънчевият изгрев и се организират богати общи трапези с вино и големи шишове от свинско месо на свещения връх Св. Атанас. Тъй като светецът е покровител на мълниите, в Монтанско и Белоградчишко на този ден жените не трябва да мият главите и да решат косите си, за да не ги удари гръм през лятото. Освен че се почита от ковашкия еснаф, св. Атанас е  патрон и на побратимяването. На  деня  му се коли курбан – кокошка; приготвя се свинско с бамя; раздават се варено жито, пресни питки, намазани с мед и набодени със стрък босилек.

На 18 януари православната църква чества св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски (ок. 295 - 373). Той е и биографът на св. Антоний, описал борбите му с демони и диви зверове, както и чудотворните му лечителски дарби. На този ден празнуват именниците – Атанас, Атанаскa, Tанас, Танаска, Hаскo, Hася, Настя – да е живо и здраво името им.