На 24 декември е Бъдни вечер, наричана още Божич, Малка Коледа, Кадена вечер. Тя бележи края на Коледните пости (започват на 15 ноември, Коледни заговезни) и е свързана с раждането на Божия син в пещерата във Витлеем. Централни обредни действия са приготвянето и запалването на бъдника, омесването на обредните погачи и приготвянето на бъднишката трапеза. Бъдникът е крушово, дъбово или буково дърво, в по-дебелия край на което се издълбава дупка, слага се вино, мед, тамян и олио, запечатва се с восък или дряново клинче, слага се в огъня и трябва да гори през цялата нощ (в различните региони на българската етнична територия наричат бъдника коледник или прекладник). Обредните хлябове са следните: основният хляб е кръгъл, с различни украси, най-често кръст, и се нарича боговица; в Западна България най-напред се меси колачът за св. Петка, тъй като тя се смята за водачката на светците; след това се правят малките хлебчета, които се наричат за къща, нива, лозе, домашни животни и др. и са с формата на предмета, на който са наречени; след това се приготвят колачетата за коледарите (в Западна България ги наричат кофръги). Жените месят тестото за хлябовете, пеейки ритуални песни, като преди това са пресели брашното през три сита, а водата е донесена с бял котел от мома или млада булка, която не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да е изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове. Под бъднишката трапезата се разстила слама, а около нея се поставят: ремъкът на ралото, напълнена с жито ръкавица, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, паламарка, сърп. Вечерята винаги е семейна и непременно се прекадява от най-възрастния член на семейството с тамян: най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая дворът и оборът (вярва се, че каденето прогонват нечистите сили). По време на яденето хората не трябва да стават, за да се измътят пиленцата. Може да става само стопанинът, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израснат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла, а от трапезата се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалите роднини ще дойде на вечеря. На Бъдни вечер се гадае за времето през новата година, за реколтата, за здраве и за предстоящо задомяване на момите.
Именници на този ден са: Евгени, Евгения, Бисер, Бисера, Божин, Божана. Да са живи и здрави!
Ето как се приготвя традиционната бъднишка гозба.
Пълнени чушки (пиперки) с боб
Необходими са следните продукти: около половин кг сухи червени чушки (пиперки), същото количество зрял фасул, една глава кромид лук, неголяма чашка олио или зехтин, лъжичка червен пипер, сол, зелева чорба, джоджен и чубрица.
Първо трябва да накиснете пиперките в гореща вода, за да омекнат. След това да ги напълните с предварително сварения фасул, който се разбърква със солта (на вкус), подправките и много ситно нарязания лук и олиото. Тази смес може да се пасира и така да се напълни в пиперките, но аз ви съветвам да заложите на първия вариант. След това чушките се нареждат в тава, заливат се със зелевата чорба и се варят на бавен огън. След като зелевата чорба остане малко, можете леко да ги запечете отгоре. Уверявам ви, че резултатът е превъзходен.
