Народът нарича празника Кръстовден не само заради честния кръст, а защото слънцето тръгва назад, връща се към зима и нощта и денят се кръстосват, а хората трябва да пазят кръста си поради застудяването.

Кръстовден се възприема като край на лятото и начало на есента. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури, тъй като на този ден се осветява семето за посев. В някои райони го наричат Гроздоберник, защото започва брането на гроздето и не се препоръчва друга работа.

На Кръстовден се пости – „говее се за кръста”. Свещеникът обикаля домовете и ръси със светена вода къщата и хармана. Някъде се изпълнява ритуалът „слагане кръст” – свещеникът полага кръста върху трапезата, застлана с нова покривка, а домакините го даряват със зеленчуци и жито от новата реколта.

В някои селища на Югоизточна България на този ден се устройват първите есенни хора и седенки, а в районите на Казанлък и Пловдив се организират маскарадни игри, наричани камила (джамала).
 
Това е един от най-важните и тържествени църковни празници – извършва се поклонение пред св. честен Кръст Господен. Царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие св. Кръст Господен. По указание на стар евреин започнали да копаят и открили трите кръста в 326 г. След време над пещерата на Гроба Господен построили храм, който е осветен тържествено на 14 септември 335 г.