Периодът на жътва и вършитба в традиционната българска култура е свързан с комплекс от празници, при които предохранителната функция на ритуалите се определя от пагубната сила на гърма, градушката и огъня за неприбраната реколта. На грижата за предпазване от тези стихии е посветен Павльовден (30 юни), следван от Горещниците (15, 16 и 17 юли), наричани още Блъсъци или Германовци, понеже огънят слиза от небето чрез трескавица, светкавица, гръмотевица. Последен в групата е Илинден (20 юли). В Източния Балкан с такава цел отбелязват първия и втория понеделник след Павльовден, известни като Паная и Тутуся, а в Родопите и Източна Тракия подобна роля има Егус или Ягус (1 август), честван и за защита от вълци.
Във фолклора трите дни – Горещниците, се наричат съответно: Чурлига, Пърлига и Марина Огнена (в Северна България), или: Люта, Чурута и Опалена Мария (в Южна България). В някои райони се тачи цялата седмица от 15 до 20 юли, позната като Запалена или Опалена неделя (Южна България), Громна неделя (Пиринско), Огнена Мария (Панагюрище), Мария Опърлия (Софийско). От етимологията на някои от имената се извежда и функцията на съответния празник срещу киша – Чурлига, Чурута означава “изгнил от влага” (от тур. – чюрюк).
Тези дни народът посреща със страх, а песните, които се изпълняват, носят мрачни предчувствия, съдържат сюжети за гибелта на Вселената, за края на света, предшестван от дълги войни, пълен нравствен упадък (“земята се разверила”), тотално разкъсване на семейните връзки. Пее се за изгорени или убити от гръм, за изядени от вълци, посечени от турци разбойници – все наказания, изпратени за неспазване на отколе установените забрани. А те са строги – не се ходи на нива, нищо не се работи (нито в полето, нито вкъщи), не се пали пещ, не се пече хляб, хората не се мият и не перат. Най-строго се пазят забраните през първия и третия ден.
През първия от дните се загася огънят в цялото село, а вечерта на третия Горещник той се подновява насред селото, чрез търкане на сухи дървета. Така добитият огън се нарича Нов или Жив огън – от него вземат за всички къщи и го пазят до другата година, пак до Горещниците.
В отделни райони по тези три дни гадаят за времето през идващите януари, февруари и март – горещината или хладното (студено) време във всеки от дните ще се прояви в съответния (първи, втори и трети) месец като топло време или люта зима. Болните се къпят по веднъж на ден в топли води, за да оздравеят, с такава цел се ходи и на минерални извори.
Според Православната църква дните са посветени на пострадалите за Христовата вяра по времето на император Диоклетиан, през III век: 15 юли – св. мъченик Кирик и майка му Юлита; 16 юли – св. свещеномъченик Атиноген със своите десет ученици; 17 юли – св. великомъченица Марина, погубена на 15-годишна възраст.
Тагове:
01.11.2012 02:15
