В народния календар Еньовден (Иван Летни, Иван Бильобер, Среди лете) сe свързва с деня на лятното слънцестоене (22 юни), един от най-важните преломи в годишния цикъл. Затова повсеместно битува поверието, че на Еньовден слънцето "играе", "трепти" при изгрев и поема пътя си към зима. Традиционно разпространена е вярата, че "Св. Енньо си кърпи кожуха и се готви за зимата". На този ден слънцето се изкъпва в реките и езерата и поема обратния си път – към зима, затова предвестницата на пролетта, кукувицата, кука само до Еньовден. С култа към слънцето се свързват и редица обреди: моми и невести посрещат изгрева и по сянката си гадаят за здраве и живот; жени и деца се къпят за здраве в реките; по високите места или на селския мегдан се палят огньове (т. нар. яньов огън) - те са земна "проекция" на небесния (слънчевия) огън, целта им е да увеличат жизнената му сила и се прескачат за здраве. В Североизточна България на този ден се добива "новият огън", от който се запалват всички огнища в селото.
Съществен момент от празничността на Еньовден е моминският обичай Еньова буля. Еньовата буля е момиченце на около 3-4 години, избирано според местната традиция: да е сираче; "изтърсак"; болнаво дете; дете от първо венчило на живи родители. Обличат го в "честита къща" - дом на благочестиви съпрузи в първи брак със здрави деца, като задължително използват булчинско облекло: сватбена риза, червено було, булчински накити и го закичват с венец от еньовче. Детето държи в ръце стръкове зелениня, босо е, а момите го пазят, за да не стъпва по земята.
Обичаят е от два обредни момента: обикаляне в кръг около селското землище и напяване на китките. Срещу празника момите топят китки с вързан на тях пръстен или друг белег в котел с мълчана вода (налята от три извора преди изгрев в пълно мълчание), донесена от две "чисти" (девствени) девойки, покриват го с червена кърпа, престилка или мъжка риза и го оставят да престои през нощта "на звездите" под трендафил.
На сутринта, когато приготвят Еньовата буля, момите обикалят землището на селото в кръг, носейки я последователно на рамене, пеейки песни за плодородие и женитба. След това спират при кладенец или чешма, слагат Еньовата буля в скута на бременна жена за плодородие, след което и задават въпроси, а случайните отговори приемат за предсказания. След обхождането се връщат в къщата с оставения от вечерта котел, детето вади една по една китките, а момите пеят кратки припевки, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка от тях, за здраве и късмет. Накрая измиват лицата си с мълчана вода плодородие и здраве (в някои области варианти на Еньовата буля са приготвени женски фигури - от кръстачка на кросно в Ямболско или от гюм в Русенско - също облечени в сватбени дрехи).
В нощта срещу празника небето и земята се разтварят, звездите слизат на земята, омайват тревите и цветята и им предават магическа и лечебна сила. Според народната вяра имало 77 и половина болести и те имали общ празник – на Еньовден; за всяка болест имало по една лечебна билка, затова, рано сутринта жените берат лековити билки – 77 и половина на брой, с които лекуват и кадят. На този ден се събира еньовчето (Valium verum) – горско цвете с жълти цветове, то цъфти по Еньовден и предпазва не само от болести, но и от змейове и самодиви; с него и с други билки се вие еньовският венец, през който хората се провират за здраве. Берат се метлите, с които се мете къщата, за да няма лоши духове и талъсъми; събират се "любовни и омразни" билки, с които се събират или разделят момци и моми...
Широко е разпространена вярата, че са нарушени пространствените и времевите граници на "горния и долния свят" и по земята бродят самодиви, вампири, паднали змейове, а демоничният дух стопанин на заровеното имане проблясва като пламък...; това е нощта на магиите и заклинанията, когато магьосниците крадат чуждото плодородие, "мамейки" с различни заклинания житото от нивите, млякото от кравите и овцете, меда от пчелите, затова св. Еньо е патрон на врачки, билярки и магьосници.
На 24-ти юни православната църква почита св. Йоан, Предтеча и Кръстител Господен. Празнуват именниците: Еньо, Енчо, Янко, Янчо, Яни, Яна, Янка - да са живи и здрави.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/06/23/kakvo-mojem-da-si-naberem-na-eniov-den.770380
