Велики четвъртък е голям празник и никой нищо не работи, нито жените – женска, нито мъжете – полска работа.  Жените са заети изцяло вкъщи: боядисват червени яйца, месят и пекат обредните и другите хлябове за Великден, извършват обреди и обичаи, установени в древността и предавани във времето. Боядисването на яйцата е тържествено и се свързва със специални обреди. По принцип яйцето е магически атрибут и символ – с него се бае срещу уроки и почудване; отвръща се вода на заболяло дете или добитък; гадае се и се прониква в тайните на съдбата; правят се и се развалят магии, и прочие. Великденското червено яйце, в сравнение с обикновеното, има значително по-голяма целебна и магическа сила, като с него само се дава помощ, но не може да се нанася вреда, т.е. с него се лекува, развалят се магии, но не се правят. И макар че яйца се събират още от понеделник на Страстната неделя, най-ценни и почитани са снесените в четвъртък предобед, а най-вече – преди изгрев слънце. Тях ги отделят настрана, преброяват и ги измиват, стипцосват и ги боядисват първи. Другите яйца се подготвят и боядисват след тях. Преброяването е важно, понеже великденски червени яйца (перажки – в Западна България) се ядат до Спасовден, 40 дни. Предвижда се да стигнат за целия период – при това да има за всички от домочадието, за близки и роднини, гости, за друмници и пътници, защото на Великден и през следващата седмица (Светлата неделя),  който и да влезе в дома, не бива да го напуска без червено яйце – в противен случай късметът на къщата и плодородието на нивите ще си идат. При преброяването на яйцата присъстват всички домашни – деца, моми, булки, жени и момци. Стопанката брои и като стигне до 200, 300, пита: “Доста ли са, деца?” Отговарят й: “Още, мамо (или бабо), още.” А от момците или от мъжете някой добавя: “И за мене, мамо (бабо), тури още, та да има за оране (или за овцете)!” И домакинята притуря още. Така се продължава, докато домакинята не изрече: “Е, и това – па доста толко! Догодина, дай Боже, още толко!” – т.е. да се умножи вкъщи челядта, да има повече деца, че и повече яйца да се боядисват.
Следва измиването на яйцата – с вода и пепел, като с кърпа се изчистват всички петна от тях, а после се изплакват отново в една или две води. Почистени, яйцата се потапят в котел с вода и стипца или в зелев сок (армеев), който е предпочитан, понеже багрилото се хваща по-добре. Така се варят.
Червенето или багренето на яйцата се извършва от най-старата жена вкъщи, стопанката. Останалите жени в къщата, ако са млади, не се допускат дори да присъстват, а ако са по-възрастни, само помагат. Стопанката запалва свещ, прекръства се и казва: “Дай, Боже, догодина пак да срещаме червено яйце!”, т.е. всички от домочадието да дочакат, да посрещнат и следващия Великден. Тя се прекръства отново три пъти и подава свещта да я отнесат пред иконата, а сама сяда да черви яйцата. Започва с яйцата, снесени на Велики четвъртък, и започва с червената боя, а след това вече – и турунджиено (оранжево, портокалово), жълто, бледо (по-слабо жълто), зелено. Вратата на стаята е затворена, всички домашни са навън и не могат да влизат, докато стопанката боядисва яйцата. Чакайки, момите и булките изпълняват специална песен, разказваща за мома, залюбена и грабната от змей-горянин.
Едва когато привърши с всички или поне с повече от половината от яйцата, стопанката отваря вратата и пуща домашните в помещението.

Първото червено яйце се отделя, защото се използва в народната медицина и в обредите. С него стопанката потрива лицата на всички деца, моми, булки и ги благославя: “Да си бяла и червена като туй червено яйце (като тая перажка)!” – така те ще бъдат здрави през годината, предпазени от лоши очи и уроки, от лоша среща, от магии. Яйцето се пази в раклата при даровете на момата, за да светят, когато се погледнат. Стопанката раздава на момите и булките по едно червено яйце и всяка го носи в пазвата си до Великден, докато се изрече: “Христос възкресе!” – тогава го счупват и изяждат.

Още преди изгрев на Велики четвъртък слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и ги оставят срещу изток – да ги види слънцето, щом изгрее. С тези червени яйца после изтриват (баят) децата по лицето, за да бъдат бели и червени. А вечерта отнасят в черква няколко яйца и ги поставят пред иконите, та да чуят 12-те евангелия. После скътват тези яйца за запойване. Занасят едно на нивата или лозето и го закопават в земята за берекет. Едно оставят пред иконата за през цялата година, до следващия Велики четвъртък. И когато се сложи новото червено яйце, старото се счупва – ако то е все още пълно, значи, пълна ще бъде къщата във всичко; ако е изкуфяло или увоняло, или червясало – предвещава лоши събития.
На Велики четвъртък, като се привърши с червенето на яйцата, се замесва тестото. Замесването е ритуално и се нарича подновяване или подмладяване на кваса. Много рано, още в зори, всяка стопанка (баба) замесва малко тесто, но в него не слага от стария квас, а лековити треви и билки. Като омеси, тя оставя тестото на топло място, увито и покрито, докато то от само себе си вкисне и се надигне. Това – от само себе си вкиснато – тесто е новият или млад квас. Скътват го за лек през годината, а също и срещу магии. От него домашните не дават никому, за да не загубят богатството на дома си. От Велики четвъртък през всичките седем четвъртъка до Спасовден не се работи нито вкъщи, нито в полето, добитъкът не се впряга (за предпазване от градушка).

Традиционно приготвените за Великден яйца са: вапцани (червени, оранжеви, жълти, сини, зелени); писани (рисувани) и допълнително апликирани. Рисуваните яйца се наричат още шарени перажки, сторени, китени, кадънки, горул яйца...
Писаните яйца обикновено са червени, боядисани с естествени багрила (растителни отвари или боя, получавана от изсушеното насекомо кошенил ) и прилагане на специфична восъчна техника. Традиционният инструмент за рисуване на яйцата е специална писалка – пръчица с „монтиран” в единия й край писец от увита на руло тънка сребърна пара, по който от улей се стича предварително затоплен чист пчелен восък (може да се използва и изработена от восък свещ). „Пише се” върху небоядисаното полуизстинало яйце, след което то се потапя в горещата червена боя. Незасегнатите от восъка части се оцветяват, а там, където е рисувано с писалката, остават изображенията (в цвета на яйцето) – най-често растителни и геометрични мотиви и орнаменти.
Докато „вапцането” на яйцата  е работа на възрастните жени, то писаните яйца най-често изработват  момите и младите булки. Чрез изображенията върху тях те изразяват своите блянове и любовни послания, а понякога – и сълзите си. Писаното яйце е скъп дар за избраника на момата, по което той „разчита” нейните вълнения и надежди. Затова, запленени от хубостта на някоя мома, хората казват: “хубава (гиздава) като писано яйце”.
Често използван автентичен способ за декориране е апликирането на добавъчна украса върху предварително изрисуваните яйца – „китки” от разноцветни конци. Този начин на украса е типичен за Самоковско, Велинград и Ракитово. Това са така наричаните китанчета и подкитанчета, а апликациите  носят наименованията шпбня, пишкули, трепки. Обикновено те се закрепват на пет места върху яйцето с пчелен восък или със специално приготвена от сварени брезови кори „чьорна дофка”. Тези яйца имат конкретно обредно предназначение – изработват ги само сгодените моми и ги даряват на избраниците си и техните роднини на великденското хоро. Този жест е съобщение за предстоящата сватба и заявяването й пред цялото село. Затова тези яйца се наричат също годенишки или сгоденишки. При изписването им се пеят песни-откровения, изпълнени с любов и нежност. Това са съкровени мигове, време на очакване на неделята – Великото Възкресение.
 

"Писалката" за рисуване на яйцата и пръчици с памук за багрене.
 

Яйца, писани с традиционна восъчна техника







Писани и багрени яйца





Годенишки яйца

Acquiring examine this I believed it had been really useful. I enjoy you taking enough time and energy to place this informative article jointly. I as soon as once more uncover myself shelling out strategy to considerably time equally studying and commenting. But so what, it had been nonetheless worthwhile!