Празнува се на трети февруари – той е последният от Вълчите празници и „затваря” тридневния обреден комплекс. Възприема се като начало на стопанската година, тъй като бележи прехода от зима към пролет. Заедно с трите празника от цикъла се почита за предпазване от вълци, мишки, зайци, къртици и други вредоносни за стопанството животни. Тъй като е непосредствено след Сретение, ден, отбелязващ края на следродилния период на Божията майка, също се празнува от бременни жени и се спазва строго полово табу. На Зимен Симеон ( Летен Симеон се празнува на 1 септември, нарича се Симеон сърп, Симеон орачо, Симеон брульо) се празнува и за здравето на добитъка. Спазва се строго забраната да не се сече и реже, за да не се родят симьосани (белязани, затова Зимен Симеон се нарича още Забележник или Бележник) домашни животни или деца. За да се избегнат лошите последици, ако се наложи да се работи с остри предмети, трябва да се удари три пъти с нож върху желязо или брадвата още сутринта да се забие на дръвника.

 Православната църква почита св. Симеон Богоприемец –  един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки. Когато превждал книгата на пророк Исая, стигнал до глава 7 стих 14 и помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи". 

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Младенеца, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!"