В етническата ни територия св. Антон се осмисля като господар на чумата, в Южна България денят се възприема като хаталия (тежък празник) – според поверията св. Антон преследва с нож лудостта, която е влязла в тялото на дявола. Празнува се за предпазване от различни болести (епилепсия, синя пъпка, червен вятър, шарка). Не се варят боб и леща, намазани с мед питки се раздават за здраве, а една се оставя “за лелята”, т.е. за чумата, затова празникът е познат и като Лелин ден. Заради връзката им с небесния и със земния огън в народните представи близнаците Антон и Атанас покровителстват ковачите, затова на този ден празнуват ковачи, железари, ножари.
Църквата почита паметта на Антоний Велики (роден ок. 250 г.), който прекарва 20 г. в пълно усамотение в пустинята и е първият всепризнат и от православни, и от католици основоположник на монашеския аскетизъм.
На този ден празнуват именниците – Антон, Андон, Антония, Тончо, Тонка, Тоня, Тони – честито на всички!