В българския обреден календар на Игнажден, започват коледните и новогодишните празници (затова изричали традиционните пожелания: “Честита млада година” и “На много весели години”). Слънцето завършва своя „зимен път” и се “обръща” към пролет. На Игнажден започват родилните мъки на св. Богородица, затова дните през този период се наричат мъченици – жените не трябва да работят домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Ритуалите започват ранно сутринта край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. Типичен обичай е в къщата символно да се засяват житни зърна с благословии за плодородие; да се хвърлят орехи около огнището; с плодове да се дарява първият гост, който прекрачи прага – полазникът – наричан още спохожняк, похожник и др. Той е централната обредна фигура – според народната вяра, ако първият гост е късметлия, добър и имотен, неговото благоденствие ще спохожда дома през цялата година. Затова често стопанинът още в навечерието на празника отива да калеса с бъклица вино избрания гост. С влизането си полазникът пита домакините “Славите ли Млада Бога” и изрича поздравления за празника, след което изпълнява следното обредно действие – разравя с клонка жарта в домашното огнище, за да „разпали” слънчевият огън, даряващ нов живот и плодородие и благославя "Колкото искри, толкова пилета, агънца, яренца, теленца, жребчета и дечица в този дом".
На този ден не се дава нищо на заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството, а още преди изгрев слънце се почистват комините на къщите, като саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи. В Източна България дават на кокошките кадено жито, което разпръскват в кръг, за да се множат и да не ходят по чужди дворове. Традиционен обред е и ритуалното гадаене за женитба на момите през новата година – замесва се тесто с любовни билки, което не се пече, а се суши в продължение на 12 денонощия, като всяка сутрин се пренася в различна къща и ритуално се пази. По традиция на този ден се месят още колачета за всеки член на семейството, кравайчета за децата, а на съседите се раздават питки за здраве.
Християнската църква почита св. Игнатий Богоносец – роден в гр. Антиохия, около 50 г. Бил е епископ на Антиохия в продължение на 40 години, мъдро управлявал и усърдно проповядвал Божието слово. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото самият той казвал, че носи Бога в сърцето си. През 107 г. загива мъченически в Рим, разкъсан от лъвове.
На Игнажден е първата кадена вечеря, която е постна – ошав, варена царевица, жито, орехи, боб, зеле, туршия, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Имен ден празнуват: Игнат, Огнян, Огняна.
Ето едно традиционно ястие - бобена чорба. За приготвянето й са необходими 500 г сух бял фасул, 1-2 глави лук, 2 моркова, 4-5 сухи червени чушки, 2-3 домата (може консервирани или доматено пюре), 1-2 пресни пиперки, 4-5 глави сух чесън, 100 г олио, сол на вкус, по една супена лъжица червен пипер и чубрица, 4-5 стръка пресен джоджен (сухият е компромисно решение).
Добре е да накиснете боба в студена вода за една нощ, тази вода се изхвърля, слага се нова, която, след като заври, също се изхвърля и в третата вода вече се прибавят нарязаните на дребни кубчета моркови, пиперки и домати, както и ситно нарязаният лук. Добавя се солта, малко олио, сухите чушки и добре измитите, цели, без да се белят глави чесън; накрая се слагат чубрицата и нарязаният джоджен. Вари се на слаб огън, като за предпочитане е да се използва гърне или гювеч. Сега двете малки тайни, които гарантират превъзходен вкус: с доматите добавете във водата една чаена лъжичка пчелен мед (можете да използвате и захар); когато бобът е сварен, непременно го запържете: нагрейте не много силно в тиган останалото олио и към него прибавете лъжицата червен пипер, след като кипне, го сложете в чорбата и разбъркайте. Сервирайте боба горещ, като допълнително може да го гарнирате с едро счукан лют червен пипер. Да ви е сладко!
