По цялото българоетнично землище св. Никола се почита като владетел на моретата, реките, езерата, корабоплаването и риболова. Многобройни са разказите за чудотворствата му, свързани със спасяване на рибари и моряци, на лодки и кораби. Според поверието при подялбата на света Господ поверява на светеца управлението на водите и корабоплаването, но и покровителството над зимните бури и снегове. Всенародно е убеждението, че на неговия празник всички плавателни съдове в морето спират да се движат, за да отдадат моряците и рибарите своята почит към светеца покровител.
Българите вярват, че със св. Никола идва зимата и завалява първият сняг. Казват, че „Св. Никола е пристигнал на бял кон и ръси сняг от бялата си брада”. Често светецът е осмислян и като свръхестествен юнак с криле – той лети над моретата и бди да не би морските юди да потопят някой кораб. Според едно поверие от Македония „св. Никола държи ключовете за всичките седем извора и не ги пуска, за да спаси света от потоп.”
Никулден е един от най-големите зимни празници. Централно място в обредността заема трапезата в чест на светеца. На нея задължително трябва да има прясна риба, най-вече шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи, а на трапезата се слагат още боб, постни сарми и обреден хляб.
Православният календар почита св. Николай Мирликийски, който след праведен монашески живот става архиепископ на гр. Мир в Мала Азия, където умира през 342 г.
Празник имат всички, носещи имената: Никола, Николай, Николина, Никол, Николинка, Николета, Нена, Нина, Нено, Нино, Кольо. Да са живи и здрави!