Постинг
04.12.2010 08:00 -
Днес е Варвара
Началото на декември е белязано от три празника, образуващи единен ритуален комплекс: Варвара (4.XII), Сава (5.XII) и Никулден (6.XII). Според традиционните представи Варвара и Сава са сестри на св. Никола – във връзка с това са и поговорките: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде“; „Варвара вари, Сава стои, Никола гости гощава“.
Смята се, че Варвара предпазва от болести, особено от шарка. За да омилостивят баба Шарка ( наричана „сладка и медена“), жените приготвят традиционни за празника питки, намазани с мед, рачел или разтопена захар. В някои райони на Североизточна България за баба Шарка на трапезата се слага медена питка, сол, вода, кърпа и паничка с мед. Забранени са домашните работи – особено варенето на боб и леща, за да не остават белези по лицата на децата от шарката. В Софийско и Дупнишко пък нечетен брой деца палят огън на кръстопът, сваряват в гърне леща или боб и хапват по три зърна от него. Около огъня майките им раздават царевични питки и ракия. Всички прескачат огъня по три пъти, като, преди да тръгнат, си вземат по една главня от огъня – вярва се, че тя лекува от дребна шарка и от други болести. В Югоизточна България на Варвара е първата кадена вечеря. Свещта от нея се запазва – пали се при тежко раждане на добитъка или при гръм и градушка. В Родопите и Петричко този ден е свързан с обичая „полязване“; в Хасковско момите гадаят за предстояща женитба; в Кюстендилско, Радомирско и Трънско наричат Варвара Женска Коледа – моми и по-малки момичета (варварици) обикалят домовете и пеят обредни песни за здраве и плодородие.
На Варвара се гадае и за времето – стопанките поставят в съд с вода прясно откъснати клонки от вишна или ябълка – ако вейките се разлистят до Коледа, лятото ще е дъждовно, а реколтата – богата. По цялата българоетнична територия е разпространена вярата, че от Варвара до Игнажден, денят се „дига колкото иглен връх“, че денят и нощта се изравняват.
Според житието й великомъченица Варвара е живяла през трети век. На 4.XII 306 г., заради християнската си вяра, е посечена по заповед на баща си. Днес мощите й почиват в Киев.
Традиционно ястие за празника са постните пълнени чушки. Около 300 г сушени чушки се киснат в гореща вода, докато омекнат. След това се пълнят с около 150 г ориз, към който са прибавени: 1 глава ситно нарязан лук, магданоз, джоджен, сол и червен пипер (може и лют, най-добрият вариант е домашен, едро счукан) на вкус. Чушките се нареждат в тенджера, заливат се с вода, притискат се с чиния отгоре и се варят на слаб огън до набъбване на ориза. Сервират се с кисело мляко.
Честито на именниците!
Смята се, че Варвара предпазва от болести, особено от шарка. За да омилостивят баба Шарка ( наричана „сладка и медена“), жените приготвят традиционни за празника питки, намазани с мед, рачел или разтопена захар. В някои райони на Североизточна България за баба Шарка на трапезата се слага медена питка, сол, вода, кърпа и паничка с мед. Забранени са домашните работи – особено варенето на боб и леща, за да не остават белези по лицата на децата от шарката. В Софийско и Дупнишко пък нечетен брой деца палят огън на кръстопът, сваряват в гърне леща или боб и хапват по три зърна от него. Около огъня майките им раздават царевични питки и ракия. Всички прескачат огъня по три пъти, като, преди да тръгнат, си вземат по една главня от огъня – вярва се, че тя лекува от дребна шарка и от други болести. В Югоизточна България на Варвара е първата кадена вечеря. Свещта от нея се запазва – пали се при тежко раждане на добитъка или при гръм и градушка. В Родопите и Петричко този ден е свързан с обичая „полязване“; в Хасковско момите гадаят за предстояща женитба; в Кюстендилско, Радомирско и Трънско наричат Варвара Женска Коледа – моми и по-малки момичета (варварици) обикалят домовете и пеят обредни песни за здраве и плодородие.
На Варвара се гадае и за времето – стопанките поставят в съд с вода прясно откъснати клонки от вишна или ябълка – ако вейките се разлистят до Коледа, лятото ще е дъждовно, а реколтата – богата. По цялата българоетнична територия е разпространена вярата, че от Варвара до Игнажден, денят се „дига колкото иглен връх“, че денят и нощта се изравняват.
Според житието й великомъченица Варвара е живяла през трети век. На 4.XII 306 г., заради християнската си вяра, е посечена по заповед на баща си. Днес мощите й почиват в Киев.
Традиционно ястие за празника са постните пълнени чушки. Около 300 г сушени чушки се киснат в гореща вода, докато омекнат. След това се пълнят с около 150 г ориз, към който са прибавени: 1 глава ситно нарязан лук, магданоз, джоджен, сол и червен пипер (може и лют, най-добрият вариант е домашен, едро счукан) на вкус. Чушките се нареждат в тенджера, заливат се с вода, притискат се с чиния отгоре и се варят на слаб огън до набъбване на ориза. Сервират се с кисело мляко.
Честито на именниците!
Търсене
Блогрол
