Петковден отбелязва края на лятото и есента. На този ден приключват и стопанските дейности – есенната сеитба и прибирането на реколтата; става заплождането на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба. За да се роди здрав приплод, жените не трябва да подхващат никаква работа: според поверията, ако стопанките плетат или шият, агънцата или теленцата ще се увият в пъпната връв на майките си. Забраната обхваща и следващите дванадесет дни: не трябва да се работи с вълна, както и да се кроят и шият мъжки дрехи, защото в противен случай вълци ще нападнат стадата и овчарите. Народният култ към св. Петка е силно повлиян от представите за петъка като лош ден от седмицата – с тази представа са свързани есенните женски жертвоприношения на черни кокошки, популярни като Кокоша черква.
Празникът поставя началото на зимните семейни служби, посветени на патрона, покровител на рода и семейството (известни са като светец, служба, оброк, наместник). От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и на сватбите. На мегдана се извива голямо смесено хоро и на него се хващат всички моми в предбрачна възраст. Възрастните наблюдават девойките и избират бъдеща снаха, заради това на места Петковден се нарича още Сгляда на момите. Правят се общоселски събори – ялово животно се коли за курбан, хората сядат на обща трапеза, съпроводена със всеобщо веселие, песни и хора.
Православната църква почита преподобна Параскева – Петка Търновска (XI в.) – светица и отшелничка. Мощите й са един от трофеите, които цар Иван Асен II донася след Клокотнишката битка.
На днешния ден празнуват именниците: Петко, Петка, Петкана, Параскев, Параксева, Пенчо, Пейо, Пейко, Пейчо, Пеньо, Пенка. Да е живо и здраво името им!
СТРАШНИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ В АМЕРИКА, Автор...
България от четвърт век насам е заплюта ...