Това е празникът на нестинарите, чиято кулминация е танцът върху огъня.  Нестинарството е свързано с култа към св. Константин и св. Елена и е прикрепено към техния празник. Изпълнява се в отделни райони на Гърция и в села в Странджа – Кости, Българи, Бродилово и др. (празнува се по стар стил – на 3. 06). Названието на празника според някои учени идва от „ищинари” – „нещинари” – знаещ, вещ човек; според други етимологията му е от гръцката дума „естиа” – огън.

 Основните обредни персонажи са главната нестинарка, смятана за „сестра на светока” – тя играе най-дълго в огъня и предсказва най-вярно; векилинът (питропът) – избира се между почитаните селяни, грижи се за свещените места и за обредните предмети в тях. Около всяко нестинарско селище има конак (параклис), посветен на светците, в който се пазят свещените икони с празничните им премени и свещеният нестинарски тъпан, а също и свещен извор (аязмо).

Празникът започва няколко дни по-рано със събиране на средства за общ курбан; с обредно обхождане на свещените места с „опашатите” икони на св. св. Константин и Елена (икони с дръжки, носени по време на шествието от момчета), предвождано от векилина; с отваряне на аязмата, почистването им, обредно измиване на дръжките на иконите, измиване на участниците и пиене за здраве. Общоселският курбан (овен, бик) се коли при аязмото, в двора на конака или до църквата и се раздава във всяка къща – за здраве и плодородие; раздават се и обредни хлябове, украсени със слънчеви символи, като всичко е съпроводено с хора под звуците на нестинарската музика. На мегдана се приготвя голяма клада – от „три до седем кола дърва ” – и се запалва. Вечерта жаравата се разстила и под ритъма на свещения тъпан нестинарите (най-вече жени, по-рядко мъже) биват „прихванати” (екстазно състояние, транс) – с иконите на св. св. Константин и Елена, боси , в унес (с възгласи „въх, въх, въх”) изпълняват върху въглените ритуалния си танц – изричат пророчества, гадаят бъдещето или общуват с мъртвите. Вярва се, че иконата, която държат, ги пази от огъня, а св. Константин върви пред тях и им полива вода. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. Този ден се чества и за предпазване от градушка, защото според народната вяра „Еленка и Костадин носят градушката в чувал”.

Играта върху огъня е позната само в югоизточните български земи, главно в Странджа. В Родопите този ден е свързан с голям стопански празник. Тогава овчарите отлъчват агънцата от майките им и издояват първото им мляко. Ако някоя от овцете е близнила, едното агънце се принася в курбан. Това отделяне на младата стока в различните ни региони е известно с названията “предой”,  “мандра”.

На този ден църквата почита император Константин Велики и неговата майка Елена – през управлението на Константин (306-337) е издаден Миланският едикт (313 г.), с който християнството става държавна религия.
Празнуват именниците: Константин, Костадин, Коста, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Койчо – да е живо и здраво името им!