Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2010 09:36 - За Тодоровата неделя
Автор: kulinar Категория: Хоби   
Прочетен: 2256 Коментари: 0 Гласове:
1



Седмицата след Сирни заговезни, или първата от Великденските пости, се нарича: Тодорова неделя, Тудурска неделя, Тудурица, Тримирна неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Суха неделя, Луда неделя, Кукерска неделя. В народните представи този период е опасен за здравето на хората, за приплода и за реколтата. На много места в Източна България се смята за “хаталия” (лоша) седмица. В Плевенско и Ловешко вярват, че е “разпуловна” (нечиста) и нощем ходят таласъми, каракончовци, “св. Тодор на бял кон и баба Тудорица”,  тъй като съществува представа и за демоничния характер на св. Тодор – той е превъплътен мъртвец, обикаля заедно с вампири и върколаци и "гази” с коня си закъснелите след залез слънце извън дома. В Елховско има вярване, че който се разболее през тази седмица, не може да бъде излекуван. В района на Странджа е известно поверието, че “глухият Тодор” причинява глухота и изсъхване на хора и посеви. Среща се и представата, че ако пиле, излюпено от снесено през седмицата яйце, прескочи мъртвец, той се превъплътява. Тези схващания пораждат множество забрани и обредни действия, спазвани главно от жените.

Не се пере с бухалка, не се сушат дрехи – за предпазване от глухота и изсъхване. Не се работят дрехи за мъж. Не се оре и сее - за предпазване от гръм и градушка. Не се насажда квачка, за да не се излюпят пилета с недостатъци. Това са дни на най-строг пост, на тримирене (без употреба на храна, вода, вино, както и с табу за сексуални контакти, през първите три дни на седмицата).

Понеделникът от седмицата се нарича: Къси понеделник, Пъси или Песи, т.е. кучешки понеделник. Свързан е с лошия дух и демон, определян като бяс. Този дух влиза и в човека, но главно – в домашното или овчарското куче. Затова – да не лови бяс през годината, на този ден кучето се люлее. Това става извън селището, на някоя могила, където момците приготвят люлка, връзват кучето и го залюляват три пъти. На този ден в Софийско изхвърлят запалена старата метла – и вярват, че с нея изхвърлят бълхите, да не се появяват през лятото. Не похващат брадва, нож или друго желязо, защото различна живина (насекоми или мишки) ще съсипват житото. Повсеместно жените месят хляб квасник и дават на добитъка срещу бяс. Жените не предат, а особено не предат повесма, но могат да шият. Почистват цялата къща, изтърсват чергите, измиват всички съдове за през постите – затова е и Чист понеделник.

Вторник – Чърн, Сух, Усовски вторник. Това е началото на вторниците, които са лоши дни през седмицата. Във вторник нищо не се започва, на път не се тръгва, не се сее, не се сключва спогодба и др., защото нищо започнато няма да завърши добре. Празнува се, за да няма суша през годината. Меси се обреден хляб квасник, който – намазан с мед, се разчупва и един залък се хвърля на покрива на къщата, на кошарата или коша – този залък е за облаците; друг залък се отнася на нивата, която е засята с есенници; трети залък се хвърля в реката, откъдето дъгата пие вода – да си хапне от този хляб. Останалото от хляба се яде в гумното (на хармана), при стожера, и то стоешком (прави). Жените не влизат в стан и не тъкат.

Луда сряда – празнуват, за да не полудяват хората, домашните. Според вярванията дяволът влиза в човека, помрачава ума му и го мъчи. За такъв човек се казва, че ангелът му е слаб. Не работят.

Врътоглав четвъртък, Въртолома. Четвъртъците през седмицата, както и вторниците, въобще не са добри дни, затова се казва: “четвъртък-несвъртък”, лоши дни са. Ако някой започне нещо – няма да го довърши, ще стане спънка; ако се сключи договор – той няма да бъде изпълнен; ако се купи животно – то ще избяга. Този четвъртък обаче е още по-лош. Ако човек работи нещо през този ден – ще стане въртоглав, или щуроглав, зашеметен. Това е болест, от която страдат говедата и овцете – затова се празнува с предпазна цел, да са здрави всички. Меси се хляб, колач, който се украсява с кръсташ (вид кръст) – за сила Божия, а върху него и кръг, назъбчен с огрибка, – за светлина, да няма помрачение на ума. Хлябът се прекадява и разчупва, дава се по залък на всички домашни, а също и на добитъка, като се скътва и за лек – ако на някого му се завие свят през годината, да му се дадат трохички във вода, да ги изпие.

В петък домакинята слага грах в една паница с топла вода и я поставя под иконата. А в събота –  Тодоровден, след черква, със запалена свещ домакинята взема паницата и дава по няколко зърна грах на всеки от домашните – да ги изяде. После взема шепа грах, хвърля я нагоре, към тавана, и казва: “Хайде, деца, бе-е-е, това е за татко ви” – грахът пада и се разпилява, а децата се боричкат да събират зърната. Хвърля тя втора шепа и казва: “Това е за майка ви, бе-е-е!” Продължава – за всеки от къщата, за кобилите, за кравата, за овцете, козите... След свършване на бекането всички ядат от вареното жито. А от разхвърляния грах момчетата правят броеници и ги носят на капите като пискюл, а момичетата – гривни и огърлици, които носят през целия ден.



Тагове:   черна неделя,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kulinar
Категория: Хоби
Прочетен: 1264584
Постинги: 248
Коментари: 450
Гласове: 5204
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031