Йордановден е свързан с представата за кръстената вода и пречистващата й сила. Той е последният от „Мръсните дни”. Срещу празника се слага последната кадена вечеря: с постни ястия, сурово жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Повсеместно е разпространена вярата, че в нощта срещу празника небето се отваря, всичко се облива в светлина, а животните проговарят. Ако праведен християнин види отварянето на небето, ще се сбъдне всяко негово желание.
 
След църковната служба свещеникът хвърля кръста във вода, а ергените го изваждат. Вярва се, че който улови кръста, ще бъде здрав през годината. Ако кръстът замръзне –  годината ще е плодовита. Извършва се обредно измиване с кръстена вода на домашната икона; болните се къпят, за да оздравеят; къпят се и младите зетьове. Затова празникът е популярен и с името Водици. В района на Македония се избира Богоявленски кум, който откупува кръста и ръси с него по домовете за здраве; в Родопската област е популярно т.нар. хаскане – обредно къпане на пеленачета, годеници и младоженци.

На Йордановден се гадае: след вечерята всеки чупи от кадените орехи и по ядките гадае за здраве; ако времето е сухо и студено, годината ще е добра и спорна. За прогонване на злите сили преди Йордановден (в Търновския район) се изпълнява обичаят Совойница: група моми, в която има преоблечени „булка” и „младоженец”, обхождат къщите, пеят любовни песни, а „булката” ръси със совойнишка вода хората добитъка и постройките.

Църковният календар отбелязва Кръщението в р. Йордан на Иисус Христос от св. Йоан Кръстител. По време на Кръщението от небето слиза във вид на гълъб Светият дух – оттук и названието на празника: Богоявление.

На днешния ден празнуват именниците: Йордан, Йорданкa, Йонко, Донка, Данчо, Дана, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка, Бона. Да са живи и здрави!