В българската календарна традиция Сава, също както сестра си Варвара, се свързва с представата за демоничните болести и най-вече за шарката. Обикновено втората „сестра” се смята за по-зла и по-лоша: затова е и поговорката „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява (пръска сред хората)”. На нейния ден жените не бива да захващат никаква работа – особено с игли и куки, иначе ще се убодат и ще получат неизлечими пришки и рани.
На Сава също се приготвят традиционните пити, намазани с мед или петмез и се раздават на съседите с думите: „Вземете си за Баба Шарка, да си ходи сладка и медена, бяла и червена!”. Според традиционното убеждение освен сладки неща болестите много обичат и миризмата на босилека, затова върху питите се слага и стрък босилек. Заради устойчивата практика да се раздават „благи пити” в района на Тракия дните на  двете „сестри” се наричат „питните дене”.
Съпрузите трябва да спазват задължително сексуално табу, защото шарката обича чистотата (тук се визира сексуалната чистота). Мъжете не бива да колят кокошка, защото болестите се сърдят – те не обичат кръвта. В Северозападна България се смята, че ако мъж заколи кокошка на Варвара или на Сава,  все едно че коли самата Баба Шарка.

Православната църква чества св. Сава – провъзглесен за  духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал не само с думи, но и със своя пример на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отричане от собствената воля. Починал в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 г.

На днешния ден празнуват именниците: Сава, Савко, Савка, Савина, Събина, Съба, Събчо, Съби. Да е живо и здраво името им!