Съществен момент от празничността на Еньовден е моминският обичай Еньова буля. Еньовата буля е момиченце на около 3-4 години, избирано според местната традиция: да е сираче; "изтърсак"; болнаво дете; дете от първо венчило на живи родители. Обличат го в "честита къща" - дом на благочестиви съпрузи в първи брак със здрави деца, като задължително използват булчинско облекло: сватбена риза, червено було, булчински накити и го закичват с венец от еньовче. Детето държи в ръце зелени стръкове, босо е, а момите го пазят, за да не стъпва по земята.

Обичаят е от два обредни момента: обикаляне в кръг около селското землище и напяване на китките. Срещу празника момите топят китки с вързан на тях пръстен или друг белег в котел с мълчана вода (налята от три извора преди изгрев в пълно мълчание), донесена от две "чисти" (девствени) девойки, покриват го с червена кърпа, престилка или мъжка риза и го оставят да престои през нощта "на звездите"  под трендафил.

На сутринта, когато приготвят Еньовата буля, момите обикалят землището на селото в кръг, носейки я последователно на рамене, пеейки песни за плодородие и женитба. След това спират при кладенец или чешма, слагат Еньовата буля в скута на бременна жена (за плодородие), след което й задават въпроси, а случайните отговори приемат за предсказания. След обхождането се връщат в къщата с оставения от вечерта котел, детето вади една по една китките, а момите пеят кратки припевки, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка от тях, за здраве и късмет. Накрая измиват лицата си с мълчана вода за плодородие и здраве (в някои области варианти на Еньовата буля са приготвени женски фигури - от кръстачка на кросно в Ямболско или от гюм в Русенско - също облечени в сватбени дрехи).

Тук можете да видите повече за моминските обреди и сватбените ритуали по света:


http://astore.amazon.co.uk/obrednatrapez-21/detail/0944613063
http://astore.amazon.co.uk/obrednatrapez-21/detail/0738704709
http://astore.amazon.co.uk/obrednatrapez-21/detail/0062515160

Сполай ти за редовете, с които ни връщаш към хубостта на родното, към мъдростта на обредите и традициите! Наливаш в сърцето ми драгост!:)
Благодаря!

Благодаря за хубавите думи! Развам се, че хората се връщат към старината, към корените си... Желая ти здраве и радост!

Прекрасен постинг, озвучен с ангелското изпълнение на Олга Борисова! Любимото ми шопско!

А тази обагрена в червено обредност дали не е спомен за древни жертвоприношения? Но сега сме си прави християни ;-)))

tili, винаги се радвам на коментарите ти! И с желание им отговарям. Този път си гарнирала интелигентната си подозритерност с ирония - да прави християни сме си от доста време. А "багрите в червено" са , мисля си, не алюзия за жертвоприношение, а маркер за предстояща сватба, тъй като в традиционната ни култура булото на младоженката е червено. Знак за престояща сватба е и бялата мъжка риза (с такава обличат младоженеца), с която също покриват котела с мълчаната вода... Така че не е толкова червено :):):)

баба ми ме събуждаше да газя боса из росата и да ме накичи с венче, направено вероятно, когато тя е станала рано. Никога няма да забравя това утро . Казваше, че росата лекува и нейните капки са най- едри в тогава. Притварях очи и дали от нейните думи но примижавайки виждах в нежни кръгови образования цветовете на дъгата в тази роса...
Божествени мирни свежи и вълшебни утра съм запомнила от детството си в този ден!
Помня, как баба ми ми създаваше празник .

За съжаление все по-често преживяванията ни виртуални... и не са много щасливците, докоснали се до автентичнопразничното...

Здравей, и аз се наканих да се просветя! Жив и здрав да си !

Благодаря и аз ти желая здраве и късмет!