Русалийските дружини, наричани още калушари, са групи от мъже, винаги нечетно число – най-често 7 души. Калпаците им са накичени с лековити билки; „въоръжени са” с тояги от дрян или леска (смятани за надарени с магическа сила), обковани с желязо в единия край (за да се забиват в земята) и със звънчета или различни дрънкулки, за да вдигат шум. Начело на дружината стои ватафинът – техен главатар, но не по избор а по наследство. Той притежава „чародейна сила”, предавана от баща на син, знае тайните на билките и самодивските треви; знае заклинания и наричания, с които укротява вили, самодиви и зли духове... Само ватафинът има право да избира калушарите, да ги поучава и заклина пред русалийското знаме, притежаващо магическа сила и носено само от ватафина. Русалиите играят под звуците на кавал, или гайда (свирците свирят русалската самодивска песен, наричана флоричика) бърза игра с провиквания, докато стигнат до екстаз – така гонят злото, „извикват” плодородието и лекуват болните, но само заболелите от русалска болест.

 Болният ляга на нова черга, като се приготвя ново гърне (или паница), в него се слага „неначната вода”, оцет, чесън, пелин и други билки. Музиката засвирва, калушарите заиграват в кръг около легналия, като играта става все по-темпераментна. В един момент те хващат чергата и с викове ”Хай на калуш” три пъти подхвърлят нагоре болния. Ватафинът влиза в кръга, трие с оцет заболелия от русалска болест, надвесва знамето отгоре му, дава му да сръбне от оцета и излиза от кръга. Отново калушарите заиграват, все по-вихрено, прескачат болния три пъти и обикалят гърнето. Ватафинът ги ръси с водата и изрича заклинанията си; по даден от него знак най-старият калушар, водещият хорото, замахва с тоягата и разбива гърнето; един двама калушари падат в несвяст, а болният трябва да скочи и да побегне оздравял – без такъв припадък той не може да оздравее. Останалите калушари бързо свестяват падналите с танци в обратна посока, като това трябва да стане бързо, тъй като в противен случай падналите изстиват и не се пробуждат...

 Докато лекуват калушарите спазват следните правила и забрани: не поздравяват никой срещнат; не газят река; не се делят; спазват обредно мълчание; не се кръстят, когато ядат; събират даденото с лява ръка; влизат в църква през левите женски врати и т.н. Когато пристигат в някое село, русалиите изпращат напред калаузин, който да предупреди за пристигането на дружината, за да не срещне друга калушарска дружина. В противен случай двете дружини се сбиват и никоя не отстъпва, „докато не падне кръв”. Мъртвите в такива случаи погребват без опело – на място (затова често се среща топонима „русалийски гробища”).

 Калушарите играят от понеделник до неделя, след което се връщат в селото си, предават тоягите на ватафина и се веселят цяла нощ, поделяйки получените пари и дарове.

  В Източна България дружините обикалят селата и по магически път осигуряват здраве и плодородие в русалската неделя, която е лятно съответствие на „мръсните дни” (от Коледа до Богоявление). Затова в Югозападните българоетнични територии русалиите лекуват точно през „поганите дни”. Тези черти дават основание в калушарските обреди да се откриват различни древни напластявания: шаманистични практики – те са медиатори между двата свята; инициационни войнски изпитания – дружините биват изпращани като на битка, от която може и да не се върнат, спазват строги военни правила; отглас от древни затворени мъжки общества, характерни за траките...
------------------------------------------------------------

Mistical Tradition

За пореден път ще подчертая спецификата на постингите в блога – предимството обширната иначе информация да се поднася синтезирано, сбито и в същото време – интересно, четивно, разбираемо. Но и ще си позволя да доуточня някои детайли, които Кулинар вече е маркирал.
Например това, че участниците в русалийските дружини понякога са стигали докъм 60 души – “войска”. Освен “ватафина”, наричан още “прот” (грц. – пръв) или “балтаджия” (защото държи балтия, секира), начело на дружината стои също и “кеседжия” (тур. – бияч, удряч), т.е. водачите са били двама души. После, дружината е имала “юз-башия”, както и двама “калаузи” (съгледвачи), и двама “чауши” (които се грижат за реда при игрите). И накрая – двама или четирима прислужници, които носят подаръците. Това действително е строга, йерархично структурирана организация, отглас от военната йерархия.
Дисциплината в дружината е била действително много строга. Вървели са под строй по двама – и то така, че всеки да стъпва в стъпката на този, който е пред него. По време на игра въобще са нямали право да говорят, а в останалото време – само с “еша” си в строя, и то тихо. С подчинените или с външни лица са разговаряли единствено балтаджията и кеседжията. Всяка вечер след вечеря са танцували отделни двойки от дружината в присъствието на балтаджията.
В русалийските дружини, както и в дружината на “ешкарите” от Солунско, които играели на Водици (Йордановден), също и при новогодишните шествия в Югозападна Македония, се провиждат реликти от инициационни воински изпитания. Защото воинската организация е била строго съблюдавана през средновековието и особено в традициите на прабългарите. Връзката “цар – жрец – воин” отвежда също към орфическата религиозна система на траките. С поглед към по-близкото ни минало, в българския фолклор, тя се разчита при коледните песни, където на малкото момче се благопожелава цар да стане, с перо да пише, войска да реди...
Разбира се, всичко това не е изключение, нито е типично само за българската обредност. В друго време и при друга традиция (иудейската) Светото Писание отбелязва за добрия военачалник: “Защото ние сме слушали за твоята мъдрост и за хитростта на твоя ум, и цялата земя знае, че само ти си добър в цялото царство, силен в знание и дивен във воински подвизи” (Иудит 11:8).
При миграцията на сюжетите всичко това е нормално.

Ваня, отново благодаря за допълненията и за професионалния коментар. Действително, русалийските дружини, шестващи през мръсните дни в Солунско, Вардарско и Кукушко, не само спазват строга воинска йерархия, а, за разлика от калушарите в Северна България, вместо с дрянови или лескови сопи са въоръжени със саби или ятагани – още едно доказателство, говорещо по-скоро за връзка с инициационно-воински, отколкото с шаманистични практики. Забраните, които те спазват, и действията им също подкрепят подобна теза: винаги вървят поне по двамина, като единия пази другаря си с „гола сабя”; за здраве прекръстват всекиго с „мечове по чело”; ако една голяма дружина срещне по-слаба и тя се подчини без бой, в знак на покорство минава под две съединени с върховете си саби от по-силната група...
Ако хвърлим поглед към етимологията на името „калушари”, употребявано за русалийскте дружини в Северна България, във Влашко, Молдова и Трансилвания, то вероятно произлиза (както пише М. Арнаудов) от румънското cal – кон, през латинското calul – дървени кончета или тояги за игра и отпраща към такава важна част от обредния реквизит на лекаря, каквато е надарената му с чудодейна сила тояга. Т.е. в играта на калушарите в русалската неделя преди или след Петдесетница може да се говори по-скоро за отглас от древни лечителски практики...

И аз благодаря, Кулинар, за отговора и за допълнително дадената информация. Тя е полезна - за всички читатели, а и интересна. Всяко допълване на знанието за русалийските дружини, за спецификата на игрите им, за механизмите на мистичните им лечителски практики е ценно и необходимо. Добре е да се знае, за да се стигне до същината. Поздрави и успех!

на тези материали - благодаря от сърце!!!

tili, радвам се, че постингите в блога ти харесват. Наистина си предан читател. Желая ти хубав ден.