Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2009 10:15 - На 21-ви май е св. св. Константин и Елена
Автор: kulinar Категория: Хоби   
Прочетен: 8050 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2009 09:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това е празникът на нестинарите, чиято кулминация е танцът върху огъня.  Нестинарството е свързано с култа към св. Константин и св. Елена и е прикрепено към техния празник. Изпълнява се в отделни райони на Гърция и в села в Странджа – Кости, Българи, Бродилово и др. Названието на празника според някои учени идва от „ищинари” – „нещинари” – знаещ, вещ човек; според други етимологията му е от гръцката дума „естиа” – огън.

 
Основните обредни персонажи са главната нестинарка, смятана за „сестра на светока” – тя играе най-дълго в огъня и предсказва най-вярно; векилинът (питропът) – избира се между почитаните селяни, грижи се за свещените места и за обредните предмети в тях. Около всяко нестинарско селище има конак (параклис), посветен на светците, в който се пазят свещените икони с празничните им премени и свещеният нестинарски тъпан, а също и свещен извор (аязмо).

Празникът започва няколко дни по-рано със събиране на средства за общ курбан; с обредно обхождане на свещените места с „опашатите” икони на св. св. Константин и Елена (икони с дръжки, носени по време на шествието от момчета), предвождано от векилина; с отваряне на аязмата, почистването им, обредно измиване на дръжките на иконите, измиване на участниците и пиене за здраве. Общоселският курбан (овен, бик) се коли при аязмото, в двора на конака или до църквата и се раздава във всяка къща – за здраве и плодородие; раздават се и обредни хлябове, украсени със слънчеви символи, като всичко е съпроводено с хора под звуците на нестинарската музика. На мегдана се приготвя голяма клада – от „три до седем кола дърва ” – и се запалва. Вечерта жаравата се разстила и под ритъма на свещения тъпан нестинарите (най-вече жени, по-рядко мъже) биват „прихванати” (екстазно състояние, транс) – с иконите на св. св. Константин и Елена, боси , в унес (с възгласи „въх, въх, въх”) изпълняват върху въглените ритуалния си танц – изричат пророчества, гадаят бъдещето или общуват с мъртвите. Вярва се, че иконата, която държат, ги пази от огъня, а св. Константин върви пред тях и им полива вода. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. Този ден се чества и за предпазване от градушка, защото според народната вяра „Еленка и Костадин носят градушката в чувал”.

На този ден църквата почита император Константин Велики и неговата майка Елена – през управлението на Константин (306-337) е издаден Миланският едикт (313 г.), с който християнството става държавна религия. Именници: Константин, Костадин, Коста, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Койчо – да е живо и здраво името им!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Miths of the Origin of Fire




Тагове:   нестинари,   именници,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. tili - Мистично и загадъчно е
19.05.2009 10:39
това коопериране на древни религиозни практики с християнството! Всъщност нестинарите са гадатели,както знаем от Марин Големинов.
цитирай
2. alexooo - само че нестинарите в Странджа го ...
19.05.2009 11:23
само че нестинарите в Странджа го почитат по стария стил. На 3 юни, в с. Българи се събират всяка година, за да дадат началото на нестинарската година. Много са интересни. В постинга си за Голямата аязма съм описал някои техни свети места.
Поздрав!
цитирай
3. kulinar - до alexooo
19.05.2009 11:33
Вярно е, но за да се избегне объркването, мисля, че трябва да се налага тенденцията да се следва "календарната логика" на новия стил. Затова и аз се опитвам да "вървя" по него. Непременно ще погледна постинга ти. Поздрави!
цитирай
4. анонимен - Vanya Koleva - Po povod nestinarstvoto
19.05.2009 12:01
Към казаното ще добавя, че нестинарството се предава по наследство. По наследство се предава и функцията на главния нестинар, който - поради дълбока старост или бидейки на смъртното си легло, назначава своя следовник, следващия главен нестинар. Така се предава носената от главния нестинар духовна сила и енергия, вдъхновението. Самата игра на нестинарите няма определен ред - човек започва своя танц в огъня тогава, "когато го хване изстъплението", когато изпадне в екстаз. В това състояние нестинарите провиждат или предсказват бъдещето - на определен човек, на семейство, на селото или народа изобщо. Това отбелязват Димитър Маринов, проф. Михаил Арнаудов, а и други изследователи на феномена "нестинарство".

Колкото за християнството и древните религиозни практики - проблем, който tilli често поставя, да, така е. Но затова не е виновен народът, който всъщност винаги и неотклонно е вявал в Христос - Спасителя. И само вярата в Христовите истини е съхранила българите като народ, особено в години на изпитание. Но такава е историческата ни съдба...

Първопричината за съхранението и на езическите ритуали е липсата на достатъчно книги, които трудно и бавно са се разпространявали - пишели са се на ръка.

Втората съществена причина е османското робство - колкото и да говорим за "културно присъствие", то не е! Защото не само при овладяване на крепостите са унищожавани храмовете и книгите. По-късно султан Селим I (1512-1520 г.), а след него султан Сюлейман I (1520-1566 г.) и особено султан Селим II (1566-1574 г.), който с гордост се титулувал "разрушител на християнската вяра", извършили нечуван и невиждан дотогава погром над християните - разрушавали храмове, манастири, книгите, литературата, която е опора за Христовата вяра. Монасите трябвало да напуснат обителите си и били разпръснати... Свещениците били избивани...
Западният пътешественик Адам Венер, пътувал през Белград за Цариград през 1616 г., отбелязал, че българите нямали църкви, храмове, но се молели пред забити дървени кръстове...
(Поптодоров, Радко. Православно-християнската вяра и българската народна църква като фактори за запазването на българския народ...// Годишник на Духовната академия "Св. Кл. Охридски". Том ХХ (XLVI). 1970/1971. София, 1971, с. 65-260.)

Та така - народът е вярвал, но по свои си пътища е пренесъл във времето и вярата, и старите ритуали...
В това е чарът ни.
цитирай
5. kulinar - до tili
19.05.2009 12:16
Привет, tili. Бих казал, че мистиката е не толкова в "кооперирането" между древноезическото и църковно-християнското, а в самия генезис на нестинарството, в гадателската му същност, в провиденческите способности на нестинарите. Това е и една от причините по-рано църквата да ги преследва като "обладани от дявола". Затова нестинарската общност избира векилина - да ги защитава и да работи за приемане на нестинарските обредни практики от православната църква...
цитирай
6. kulinar - До Vanya Koleva
19.05.2009 12:35
Vanya , радвам се, че отново си в този блог и както винаги със страхотно експозе. Благодаря ти за допълнението. Умишлено се старах да бъда максимално кратък в този постинг и да поставя акцента върху визията.
Абсолютно права си за една от причините за преплитането между християнството и езическите практики. Като илюстрация ще преразкажа една гръцка легенда, записана от проф. Арнаудов в с. Кости:
"Преди много години, когато дядо Господ нямал помощници, решил да си намери такива, за да следи какво става по земята, да прощава и да наказва хората за греховете им. Събрал най-хубавите и здрави момци и за да изпита безстрашието им, наклал голям огън и казал: "Ще взема тогова, който играе и издържи в огъня". Само един се решил. Той се казвал Костадин. Господ решил, че на този юнак трябва жена, равна нему. Събрал най-личните моми и също ги накарал да играят в огъня. От тях се престрашила само една - казвала се Елена - тя станала жена на Костадин. Господ им поверил да бъдат негови помощници и да карат да играят в огъня онези, които имат грехове. Нарекъл ги светии. И останал обичай да се играе в огъня и да се празнува този празник..."
цитирай
7. анонимен - Vanya Koleva
19.05.2009 14:35
И аз ти благодаря, Kulinar, за отговора и за легендата от с. Кости.

Наясно съм, че търсиш възможно по-синтезирано, кратко и ясно представяне на всичко онова, което е важно за празника. Това е възможно най-трудният тип изложение. А ти го правиш - изчерпателно и премислено, при това в поразително кратка форма.

Аз само допълних един детайл, нищо повече.

Поздравления и възможно най-добро посрещане на идещите празнични дни!
цитирай
8. tili - До kulinar i Vanya Koleva
21.05.2009 23:19
Благодаря и на двама ви! Наслагдавам се, както на постингите, така и на коментарите. Аз също обичам да чета М.Арнаудов, но е важно да се правят взаимовръзките - така се отместват по-дълбоки исторически пластове. Жалко, че вече почти изчезнаха оброчните кръстове. Дали да не попитам за значението на вековните дъбове, под които обикновено бяха побити? ;-) Привет!!
цитирай
9. glarus - Колко много може да се пише
22.05.2009 09:42
за един празник!
Хубав ден!
цитирай
10. kulinar - До tili
22.05.2009 09:59
Привет tili! Връзка между дъбовете и оброчните кръстове е съвсем естествена. Дъбът, наричан още цер, церовина, меше, благун, горун, е свещено дърво. В славянската митология е дървото на върховния бог на мълниите Перун, възприема се като „световно дърво” (aksis mundi, свещен център на вселената, световна ос) – микромодел на света. Затова бъдникът, който гори в огнището на коледа, е най-често от дъб. В миналото, когато в селата не са били построени храмове, църковните служби се извършвали под вековни дъбови дървета. Народната традиция забранява отсичането им, даже кършенето на клони, тъй като се вярва, че тогава зло ще връхлети общността, защото орлите вият гнезда в клоните им, а крилатите змейове, пазещи землището от градушки, живеят в тях (наричат се още змейчови). Устойчива практика е такива дъбове да се миросват от свещеника на големи християнски празници, което също е предпазна мярка срещу природни бедствия, епидемии, злосторни демони. Под клоните им се колят селските курбани, под тях преспиват болни хора за изцеление. Затова под вековните дъбове най-често поставят оброчните кръстове (оброк, черковище, подкръст, запис, камик, манастир, курбанище), посветени на християнски светци. Много често оброчищата са и върху стари езически светилища, надгробни могили, лековити извори, скали, синори на различни родови общности... Оброкът може да е не само каменен кръст, но и голям камък или дървен кръст; може да е с надпис кои са основателите му; в Родопа планина оброчищата са камъни, подредени в полукръг. Оброкът е свещено място за обредни действия, измолване на благополучие, защита от различни катаклизми. Пред турско, заради липса на църкви, около оброчищата се е съсредоточвал религиозният и празничният живот на селищата, а когато през Възраждането започват активно да се строят храмове, новите параклиси и манастири се издигат върху оброчищата...
цитирай
11. kulinar - До glarus
22.05.2009 10:04
Здравей glarus! Видях, че "орем в една и съща нива". Радвам се, че повече хора отправят поглед към традицията. Вглеждането в старината е не само познание, а и извор на морал и добродетели. Бъди жива и здрава!
цитирай
12. анонимен - До tili - от Vanya Koleva
22.05.2009 13:29
Да, tili, наистина е "важно да се правят взаимовръзки" - да се маркират свързващите звена между съхранените обреди или техни реликти, да се осмисля корелацията между материалната култура (оброчни кръстове, но също и носии, изображенията по тях - формата, украсата по облеклото, по бижутата, по съдовете, къщите и т.н.) и Словото, особено - ритуалното слово (обредни песни, наричания, благословии). Чрез тези взаимовръзки се правят опити за реконструкция на основни механизми в народната вяра и народното знание. Така по-продуктивно се осъществява движението по темпоралната скала - като връщане/проникване/прозиране назад във времето, в онова, далечно за нас, минало, в което се корени същината на нашата традиция, когато са се формирали основните кодове и са се очертали посоките в развитието на народния мироглед; но и в обратен ред - проглеждането от онова минало, от онези модели и механизми към нашето "днес", за да се осъзнае логиката на съхраненото, на това, което сега ценим или отхвърляме.

Такова движение е необходимо за нас самите - за да знаем кои сме, откъде идваме. Да се научим да разчитаме и разпознаваме онова, което ни отличава от другите. Онова, което ни прави Човеци - със самостойност и оригиналност, с достойнство, което никой не може (и не бива да допускаме) да ни отнеме.

Много от тези древни вярвания вече са отживелица, архаизъм, нефункционални са в модерния свят, в който живеем. Но е добре да се опитваме да ги разбираме и да ги ценим.

Поздрави и най-добри благопожелания! И творческо вдъхновение! - в навечерието на 24 май.
Искрени привети за всички!
цитирай
13. tili - Искрено благодаря и аз
22.05.2009 14:00
и на двама ви за великолепните коментари! Kulinar, радвам се, че си така гостоприемен!
цитирай
14. kulinar - До Vanya Koleva
22.05.2009 14:39
Vanya, благодаря че отново си тук! Благодаря ти за този коментар – без твоето присъствие този блог е различен!
С риск коментарите да станат твърде теоретични ще напиша само 2 изречения: Фолклорните явления са подредени в специфична система и за да се разберат „фолклорните събития”, те трябва да се гледат в адекватния си контекст – от обреда, през обредния цикъл и цялата календарна и семейна обредност – мисля, че само така може да се реконструира светогледът на „ритуалния човек”. Днес ние не трябва да се опитваме да „налагаме” фолклорните факти върху съвременната културна рамка, а да „влезем” в тяхната празничност, в тяхното времепространство, в тяхната синкретична природа...
Желая на всички светъл празник!
цитирай
15. анонимен - До Kulinar - от Vanya Koleva
22.05.2009 14:53
Благодаря ти и аз, Kulinar - за добрите думи по повод включването ми в дискусиите. Приятно е, когато човек изрази мнение, да знае, че ще посрещнат думите му добронамерено и с разбиране. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kulinar
Категория: Хоби
Прочетен: 1264819
Постинги: 248
Коментари: 450
Гласове: 5204
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031