Постинг
03.05.2009 19:09 -
На 6-ти май е Гергьовден
Автор: kulinar
Категория: Хоби
Прочетен: 9536 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2009 09:21
Прочетен: 9536 Коментари: 11 Гласове:
0
Последна промяна: 17.06.2009 09:21
Гергьовден (Зелен Георги, Цветен Георги) е денят на св. Георги – покровителят на овчарите и стадата – един от най-големите пролетни празници. Св. Георги винаги е представян като конник, който побеждава змея и освобождава определената за жертва девойка (това е метафора на победата над зимата, злото и „освобождаване” на животворните пролетни води). Гергьовден е граница в скотовъдния календар – народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
На този ден се задоява овцата, която първа се е оагнила през годината. Тя се окичва с венец от зелени клонки, завързани с червен конец, и се дои от млада жена, като на менчето, също се привързва китка цветя с червен конец. Първа пие от млякото млада жена, за да се раждат женски агнета. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. В утрото на празника вратите на къщите и стопанските помещения се окичват със свежи зелени клонки: от люляк, бук, разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Смята се, че в нощта срещу празника свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година; а жените, които нямат деца, се търкалят в сутрешната роса, за да заченат. Съществена част от обредните практики са люлеенето на гергьовските люлки; тегленето на кантарите, вързани на зелено дърво, за да се провери дали годината ще е пълна или празна… Момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Характерен обичай е събличането и забраждането на булките: всички млади булки, омъжени през годината, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им, дават им обикновени и ги забраждат с кърпа.
Първото родило се мъжко агне е курбан за празника: то се окичва с венец, на дясното му рогче се залепя свещичка и се запалва преди коленето. В Западна България го носят в църква на свещеника, за “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “четена” в църква сол. В някои райони агнето се коли при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на „чисто място”. В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята. Вярва се, че тази кръв има предпазващ характер и затова с нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата, за да не влизат магии и болести вкъщи. Костите от агнето се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката “да тече млякото като вода”. Запазва се само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Честит празник на всички именници: Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, да са живи и здрави ! Предлагам ви следната традиционна рецепта за празника Пълнено печено агне Цяло агнето, без главата, се измива добре и се осолява. 3-4 връзки зелен лук, ситно нарязани, около половин кг ориз и чаша булгур (количествата зависят от големината на агнето) се запържват в олио; към тях се прибавят предварително сварените също ситно нарязани дреболии и чревца, една връзка пресен джоджен, една връзка магданоз и една връзка пресен чесън, сол и черен пипер на вкус. Всичко това се обърква добре и се пълни във вътрешността на агнето, зашива се с конец. Агнето се поставя в голяма тава, обилно се намазва с олио и червен пипер, тавата се пълни малко над половината с вода, завива се с дебело домакинско фолио и се пече около два часа в добре загрята фурна. Ако искате да постигнете повече автентичност, покрийте тавата вместо с фолио с тънко разточено тесто и печете в пещ. Да ви е сладко и наздраве!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
St George
На този ден се задоява овцата, която първа се е оагнила през годината. Тя се окичва с венец от зелени клонки, завързани с червен конец, и се дои от млада жена, като на менчето, също се привързва китка цветя с червен конец. Първа пие от млякото млада жена, за да се раждат женски агнета. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. В утрото на празника вратите на къщите и стопанските помещения се окичват със свежи зелени клонки: от люляк, бук, разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Смята се, че в нощта срещу празника свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година; а жените, които нямат деца, се търкалят в сутрешната роса, за да заченат. Съществена част от обредните практики са люлеенето на гергьовските люлки; тегленето на кантарите, вързани на зелено дърво, за да се провери дали годината ще е пълна или празна… Момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Характерен обичай е събличането и забраждането на булките: всички млади булки, омъжени през годината, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им, дават им обикновени и ги забраждат с кърпа.
Първото родило се мъжко агне е курбан за празника: то се окичва с венец, на дясното му рогче се залепя свещичка и се запалва преди коленето. В Западна България го носят в църква на свещеника, за “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “четена” в църква сол. В някои райони агнето се коли при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на „чисто място”. В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята. Вярва се, че тази кръв има предпазващ характер и затова с нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата, за да не влизат магии и болести вкъщи. Костите от агнето се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката “да тече млякото като вода”. Запазва се само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Честит празник на всички именници: Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга, да са живи и здрави ! Предлагам ви следната традиционна рецепта за празника Пълнено печено агне Цяло агнето, без главата, се измива добре и се осолява. 3-4 връзки зелен лук, ситно нарязани, около половин кг ориз и чаша булгур (количествата зависят от големината на агнето) се запържват в олио; към тях се прибавят предварително сварените също ситно нарязани дреболии и чревца, една връзка пресен джоджен, една връзка магданоз и една връзка пресен чесън, сол и черен пипер на вкус. Всичко това се обърква добре и се пълни във вътрешността на агнето, зашива се с конец. Агнето се поставя в голяма тава, обилно се намазва с олио и червен пипер, тавата се пълни малко над половината с вода, завива се с дебело домакинско фолио и се пече около два часа в добре загрята фурна. Ако искате да постигнете повече автентичност, покрийте тавата вместо с фолио с тънко разточено тесто и печете в пещ. Да ви е сладко и наздраве!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
St George
Най- красиният пролетен празник! Честит да е! Здраве и берекет!! Песен и смях да огласят простора ни!! Колко е силна традицията...Жалко, че почти не се отбелязва по този начин вече ...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Поздрави и на теб. Здраве и късмет!
цитирайБог да е с теб!
цитирайЧестит празник! Желая ти пролетни емоции и хубави мигове.
цитирайно се насладих на чудесния материал за празника. Имам един лукав въпрос, но и аз търся отговора отдавна: Защо спасяваната царкиня държи змея завързан на дълга каишка в иконата на св.Георги?
цитирайtili, блатодаря ти за хубавите думи. Не бих казал, че въпросът ти е лукав. Отговорите може да са няколко, базиращи се на различни интерпретации. Мисля, най-логичният от тях е : св. Георги побеждава змея (метафора на хтоничната сила, "заключила живата вода"), отнема митичната му сила и ролите вече са разменени. Водещата го на верига царкиня (метафора на "отключените води") по този начин възвестява победата на доброто над злото и възстановената, благодарение на светеца, хармония. Змеят е победен, а веригата е "образ" на символичната му смърт.
цитирайЧесто рисувам различни варианти на този сюжет. Понякога ми се промъква нечестивата мисъл за триъгълник:"Мене ме,мамо, змей люби.." като символ на воинствено освобождаване от езичеството и кръщение във пречистените води. Победителят получава девицата за награда.Но все ми се струва, че историята е много по-древна - св.Георги замества Аполон, както св.Марина - Кибела.
цитирайПривет, tili, радвам се, че заради творческите ти интерпретации диалогът в този постинг продължава. Ако благодарение на него ти хрумне нова идея, това ще е страхотно. Да, аз също мисля, че "историята на змея" е много древна, а географията му – твърде обширна. Вярата в змията (змея) е засвидетелствана още в микенската епоха – тя е атрибут на богинята Атина, затова Фидий я изобразява под щита й. В античната митология богове или герои с необикновено сила се раждат от връзката между жена и змия (в случая заради фалусоподобното си форма змията олицетворява мъжкото начало) – Сабазий, Александър Македонски, Ерехтониус... Дионис е роден от Зевс-змия и самият той има змиевиден облик; Аполон-змия се „съединява” с дъщерята на Дриопс; от Зевс-змия и Персефона се ражда Сабазий...
Змеят с черти на змееборец (змеят-стопан) у светци и герои в нашата традиция също е често срещано явление – св. Никола, Крали Марко, Рельо..., но наред с това ламята символизира греховността, затова в иконописта змееборците (св. Георги, св. Тодор, св. Илия) я побеждават... Заради сложната му амбивалентна природа за змея са изписани хиляди страници и затова можем да говорим безкрайно дълго... Мисля, че ако с няколко думи трябва да се „опише” змеят, те са „той е космическият медиатор, осъществяващ връзката между световете...”.
Желая ти хубав ден и нови творчески откровения!
цитирайЗмеят с черти на змееборец (змеят-стопан) у светци и герои в нашата традиция също е често срещано явление – св. Никола, Крали Марко, Рельо..., но наред с това ламята символизира греховността, затова в иконописта змееборците (св. Георги, св. Тодор, св. Илия) я побеждават... Заради сложната му амбивалентна природа за змея са изписани хиляди страници и затова можем да говорим безкрайно дълго... Мисля, че ако с няколко думи трябва да се „опише” змеят, те са „той е космическият медиатор, осъществяващ връзката между световете...”.
Желая ти хубав ден и нови творчески откровения!
за отговора, с който повдигна от дъното, и разтърси веригата на човешката история и митология, брънка от която е и християнството. Да се радваме на пролетта и на живота!
цитирайи за Петдесетница. ;-))
цитирайНепременно, tili. Ще се постарая:):):)
цитирайТърсене
Блогрол