14 февруари е ден, в който чудновато се смесват различни празници и представи: споменът за св. Трифон (роден около 225 г., близо до град Апамия в малоазийската област Фригия, и загинал за Христа около 250 г.), наученото за свети Валентин (живял също през III век) и объркването, как ние, православните християни, да отбелязваме един католически празник.

Денят на св. Трифон по новия календар се чества на 1 февруари, но по стар стил, според традицията, все още се отбелязва на 14 февруари. От друга страна, почти две десетилетия минаха вече, откак (нейде в началото на 90-те години на ХХ век) в България лумна интересът към католическия празник на влюбените св. Валентин – 14 февруари. И докато едни се прихласват по валентинките, други недоволстват от странното увлечение по този не наш празник.

Впрочем в това смешение на празници и обичаи, съвсем разбираемо в днешния глобализиращ се свят, всеки има свободата да направи своя избор. Като се размисли над това, човек може да оправдае донякъде подлудването на мало и голямо по Деня на влюбените: то показва потребността на хората да имат такъв “личен” празник. Че нали от Страната на изгряващото слънце и до “Дивия запад” влюбените имат своя Свети Валентин. Защо у нас да го няма?

Но ако се върнем назад във времето, в родната история, е редно да споменем още нещо, свързано с датата 14 февруари. Тъкмо за православните народи тя се свързва с Представлението на св. Константин-Кирил Философ, със смъртта на Първоучителя, който в зората на славянската християнизация създава нашето А-Бе, превежда Светото Слово на разбираем за предците ни език и изрича:

                       Голи са без книги всички народи,

                       не можейки да се борят без оръжие

                       с противника на нашите души

                       и готови са за плена на вечната мъка.

                                               (“Проглас към Евангелието”)

Гледните точки са различни. Нека обаче покрай св. Трифон, наречен у нас Зарезан, или св. Валентин, да не пропуснем да се поклоним пред паметта на св. Константин-Кирил Славянобългарски. Пред Първоучителя, комуто наистина дължим много.