В  българския народен календар декември е най-наситеният с празници месец. Началото му е белязано от три празника, образуващи единен ритуален комплекс: Варвара (4.XII), Сава (5.XII) и Никулден (6.XII). Според традиционните представи Варвара и Сава са сестри на св. Никола – във връзка с това са и поговорките: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде”; „Варвара вари, Сава стои, Никола гости гощава” .

Според житието й великомъченица Варвара е живяла през трети век. На 4.XII 306 г., заради християнската си вяра, е посечена по заповед на баща си. Днес мощите й почиват в Киев. В народните представи Варвара пази  от болести – особено от шарка. За да омилостивят баба Шарка (ефимистично наричана „сладка и медена”), жените приготвят традиционни за празника питки, намазани с мед, рачел или разтопена захар; на децата раздават варено жито или царевица, също подсладени с мед. В някои райони за баба Шарка на трапезата се слага медена питка, сол, вода, кърпа и паничка с мед. Забранени са домашните работи – особено варенето на боб и леща, за да не остават белези по лицата на децата от шарката. Вярва се, че на Варвара денят и нощта се изравняват.

Традиционно ястие за празника е постни пълнени чушки. Около 300 г сушени  чушки се киснат в гореща, вода докато омекнат. След това се пълнят с около 150 г ориз, към който са прибавени: 1 глава ситно нарязан лук, магданоз, джоджен, сол и червен пипер (може и лют, най-добрият вариант е домашен, едро счукан) на вкус. Чушките се нареждат в тенджера, заливат се с вода, притискат се с чиния отгоре и се варят на слаб огън до набъбване на ориза. Сервират се с кисело мляко.

Естествено, това е „базовата” рецепта, върху която могат да се разработват неограничен брой комбинации. Моят съвет към вас е да добавите към ориза половин шепа стафиди и малко босилек. Ще се радвам, ако споделите кулинарните си фантазии. Експериментирайте, просто експериментирайте!

Честито на именниците и наздраве!