На 5 XII християнската църква почита свети Сава Освещени. Той е роден в областта Кападокия през ІV век в богато семейство, но още на 18 години е постриган за монах. След 12-годишно служене в манастира се преселва в една пещера, където прекарва дни и нощи в молитва и плетене на кошници, за които получава хляб и плодове. Така живее пет години, след което отива в Йорданската пустиня – в манастира на преподобния Герасим. След години Сава вижда майка си, поселила се в женския манастир до Йерусалим. След нейната смърт получава богато наследство и построява няколко манастира, болници и страноприемници. През целия си живот той учи на смирение и упование в Бога. Умира на 94 години през 533 г.

В народните представи Сава е жена (сестра на Варвара и св. Никола), свързва се с болестите – най-вече с шарката, чумата, а също и болестите по животните. Показателна за това е поговорката „Варвара заравя болестите, а Сава ги разсява”, заради това тя е смятана за по-лошата сестра, на чиито ден нищо не се работи. Според традицията сестрите идват от гората – те са грозни, гърбави, куци старици, облечени в дрипи. Ритуалните практики да се раздават медени питки и варено жито и царевица са характерни както на Варвара, така и за този ден (сред тракийските и родопските българи те се наричат „питини дене”), но забраните за работа са още по-строги. Освен традиционните забрани за Варвара се забранява и женската  работа с остри предмети – игли, куки, ножици, вретена и др. Много строго се съблюдава сексуалното табу. Характерни за Сава са т.нар. женски безкръвни жертвоприношения. Те се наричат „лелино здраве” – организират се в някоя къща или на почитано като свещено място в селището. Жените носят пити и мед, които слагат на обща трапеза със запалени вощеници. Традиционно за празника е медената пита да се разчупва и раздава, за да се залепи с меда устата на орисниците. След ритуала част от храната се оставя на мястото заедно с някакъв дар от всяка жена: риза, кърпа, престилка, пара или конец от дреха.

На трапезата се поднася традиционно вариво. Смесват се зърна от царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница и сусам – около 1 кг. Сваряват се добре в подсолена вода, изцеждат се и се сервират. Вие можете да експериментирате с различни дресинги, соеви сосове или експериментални сосове на основата на зехтина. Практикува се и сладкият вариант на рецептата – варивото се смесва с мед, петмез или захар. Тук пред вас се открива широко поле за интерпретации. Ще ви дам само няколко съвета –  медът чудесно се комбинира с канела;  ако искате да впечатлите с естетически сервирано блюдо, наръсете обилно с пудра захар и дайте воля на фантазията си – украсявайте с фигури от плодове, шоколад и др.; ако вместо захар използвате сметана, комбинирайте я с шоколадови пръчици или кокосови стърготини, богатият набор от различни по големина шоколадови пурички ще ви позволи да предадете завършен вид на естетическата ви концепция за празника.

Именници: Сава, Савко, Савка, Савина, Събина, Съба, Събчо.